— Значи вече са преведени? — уточни Турецки.
— Да, вчера получихме потвърждение по факса. А в Дойчебанк са преведени от Чеиз Манхатън банк. И двете банки са много големи и стабилни, имат широка информационна мрежа. Никога не биха се забъркали с мръсни пари. Попитах господин Никитин откъде е намерил толкова огромна сума. Отговори ми, че играе на борсата от много години, дори ми каза името на своя борсов посредник. Рей Мафърти от Нюйоркската фондова борса.
— А вие обадихте ли се на тоя Мафърти?
— Още на другата сутрин след нашия разговор. Той потвърди, че господин Никитин е един от неговите клиенти. Предусещам следващия ви въпрос: доколко успешни са борсовите операции на господин Никитин, нали? Не мога да ви кажа. Дори не рискувах да попитам Мафърти. Борсовата тайна е светая светих на бизнеса. Задоволяват ли ви моите отговори, господин Турецки?
— Напълно.
— Какво знаете за господин Никитин? — отново се намеси в разговора Денис.
— Сведенията, с които разполагам, са предимно за живота му в Русия. — Дорофеев извади лист от една кожена папка със златист монограм. — Роден е през четиридесет и шеста година в Ленинград. Бащата е счетоводител, а майката — учителка. През четиридесет и осма баща му умира от тежките рани, които е получил в края на войната. Майката го последва доста по-късно, през седемдесета — годината, когато Никитин завършва Ленинградския университет. Разпределен е на работа в Норилск, норилската експедиция. През седемдесет и четвърта година е уволнен, тъй като срещу него е възбудено наказателно дело по член седемдесети, алинея първа…
— Прословутия седемдесети! — обади се Грязнов-старши. — Антисъветска агитация и пропаганда. И на колко е бил осъден?
— На николко. Тогавашният норилски прокурор, името му е Ганшин, отказал да подкрепи обвинението срещу него. Никитин е имал право да поиска да бъде възстановен на работа, но е предпочел да се върне в Ленинград. Работил е като огняр и пазач на шлеп. Не е прекъснал дисидентската си дейност. В края на седемдесет и пета година отново е бил съден по същия член. Съдът е постановил да бъде изпратен на принудително лечение в психиатричната клиника в Чистополе. Диагнозата е бавно протичаща шизофрения.
— Позната история — отбеляза отново Грязнов.
— След половин година е освободен — продължи да чете от листа Дорофеев. — Написва и разпространява като самиздат книгата „Наказателна психиатрия“. През седемдесет и шеста е осъден по същия член на три години лишаване от свобода и последващо заточение за пет години. Във връзка с бурните протестни митинги на Запад в негова защита след две години е бил изгонен от страната и лишен от съветско гражданство. По едно и също време с Кузнецов, Гинсбург и други известни дисиденти. САЩ му дават статут на политически емигрант и го пускат в страната. Пет години след това получава американско гражданство. Какво още? Женен и разведен. Оженил се е в Норилск през седемдесет и първа година за Олга Николаевна Новикова, студентка от Ленинградския университет, която е била на практика. През седемдесет и трета им се ражда дъщеря, Екатерина. През седемдесет и шеста, малко преди последното арестуване, се развежда с жена си, тя е подала молбата. Не се знае дали през всичките тези години е поддържал връзки с бившата си съпруга и продължава ли да ги поддържа. Заповядайте. Може да ви послужи. — Дорофеев подаде листа на Денис.
— Как се сдобихте с тази информация? — попита Турецки.
— Събра я по мое нареждане началникът на нашия отдел за охрана Анатолий Андреевич Пономарьов. Предполагам, че е използвал старите си връзки. Той е бивш генерал-майор от КГБ.
Турецки и Грязнов-старши се спогледаха. Дорофеев забеляза това и сметна за необходимо да допълни:
— Служил е в девето управление, правителствена охрана. Когато започнало разформирането на КГБ, му предложили длъжност във ФСС, но с доста голямо понижение. Той отказал и се пенсионирал. Препоръчаха ми го като изключително свестен човек и опитен професионалист.
— Колко души работят във вашия отдел за охрана? — поинтересува се Денис.
— Около трийсетина. Добри професионалисти.
— Защо се обърнахте към нас, а не възложихте на тях да „осветят“, както казваме ние, вашия клиент?
— Интересуват ме всички подробности от живота на Никитин в Щатите, Канада и ЮАР. А тази информация не може да се намери в Москва. Вероятно ще се наложи вие или ваши сътрудници да пътуват в чужбина. Не мога да командировам Пономарьов, той не говори английски. Тук има и още един сериозен проблем…