— И това знам. И че са изчезнали някои документи — също знам.
— Има ли нещо, което да не знаете? — шеговито попита Турецки.
— Така е в нашия град, уважаеми Александър Борисович. Ако имаше герб на него щеше да пише: „Всички знаят всичко“. Но все пак не знам някои неща. Какъв е тоя Погодин, който е полковник от ФСС и същевременно началник-отдел в Министерството на цветните метали?
— Нямам никаква представа и бих дал много, за да разбера. Но най-вече ме вълнува въпросът защо той се интересува от Имангда толкова, че е бил готов да открадне документи от архива на градския съд.
Отговорът на Смирнов беше съвсем неочакван за Турецки.
— Не Погодин, който и да е той, се интересува от Имангда.
— А кой?
— Никитин. Погодин най-вероятно е негов доверен човек. И не му трябват отчетите, които е откраднал в съда, а съвсем други документи.
— Какви?
— Онези, които биха доказали безспорно, че Имангда е втори Талнах.
— Отчетите на Никитин не вършат ли работа?
— Не. В най-добрия случай те могат само да насочат към такова предположение.
— А съществуват ли изобщо други документи?
— Да.
— И какво представляват?
— Може би ще ви отговоря на този въпрос. Но първо бих искал да ми обясните някои неща. Как стигнахте до този случай?
След известно колебание Турецки разказа на Смирнов всичко, което знаеше, като пропусна някои подробности, за да не го разтревожи — историята с бръмбарите, с началника на службата за охрана на Народната банка, с Очиларя и Бурбона. Даваше си сметка, че в момента се решава съдбата на цялото разследване и ако не съумееше да спечели доверието на Смирнов, той нямаше да му каже нищо. А беше сигурен, че има какво да му разкаже.
Конкурсът за разработването на Имангда и замислената от Никитин борсова игра заинтересуваха Смирнов особено много. А когато Турецки спомена сумата, която Никитин има намерение да вложи в този проект — 124 милиона долара, — старецът стана от фотьойла и започна да снове из стаята, като на няколко пъти повтори:
— Не… В никакъв случай! Това не бива да се допусне!
— Защо? — попита Турецки. — Дори още не съм сигурен, че това е някаква измама.
— Това изобщо не е измама. Имангда действително е по-богата от Талнах. И онзи, който получи контрол над нея, ще държи в ръцете си не само концерна „Норилски никел“. Сега ние изпращаме по Северния морски път руда в Мончегорск, за комбината „Североникел“. От нашата суровина се интересува дори Канада. Имангдинската руда ще бъде няколко пъти по-евтина от Талнахската, но също толкова богата. Фактически притежателят на Имангда ще стане монополист и цялата руска цветна металургия ще работи за чичо Сам. От националното богатство за нас ще останат само трохи. Това не бива да се допусне!
— И как би могло да стане?
— Не знам. За това трябва да мислите вие. Забравете журналистиката. Вие сте следовател от Главна прокуратура на Русия, ваше пряко задължение е да защитавате интересите на държавата.
— Съгласен съм. Но без вашата помощ нищо не мога да направя.
— Имате я. Ще ви разкажа всичко, което знам… Пушите ли? Почерпете ме с една цигара. — Смирнов лапна цигарата, Турецки му поднесе огънче, старецът дръпна дълбоко няколко пъти от цигарата, после я загаси. — Преди двайсет години ги отказах и очевидно вече е късно да ги започвам пак… И така, Александър Борисович, пред вас седи човек, върху чиято съвест лежи един голям грях. Документите, които търси Никитин или неговия пратеник… как му беше името?
— Погодин.
— Да, Погодин. Тези документи са резултатите от проучвателните сондажи в Имангда.
— Но доколкото знам, те не са показали наличие на богата руда?
— Говоря за други сондажи. Аз ги проведох през зимата на седемдесет и четвърта-пета година.
— Но Шчукин ми каза, че сондирането не е било подновявано.
— Той в известен смисъл е прав. За тези сондажи знам само аз. Лично аз поставих три сонди на местата, които Никитин бе посочил в своите отчети. И трите извадиха руда с над седемнайсет процента метал. А това е с четири процента повече от талнахската.
— Но… защо не сте оповестили резултатите?
— Защо ли? Никой нямаше да ми обърне внимание. Както навремето не обърнаха внимание на Никитин. Щяха да ми запушат устата.
— Не ви разбирам — призна Турецки. — Обяснете ми.
— Според вас защо подгониха Никитин?