— Това е Ани — каза жената, проследила погледа му.
— Да — отвърна Клинг.
— Тази снимка е правена преди седем години. По време на медения й месец. Тогава отидоха във фермата на баща му в Индиана. Прекараха там един месец. Беше толкова щастлива.
— Тед Бун — каза Клинг. — Нали така се казваше мъжът й?
— Да, Теодор. Аз винаги го наричах Теодор. Беше добро момче. Фотограф. Той направи тази снимка. Увеличи я от съвсем малък формат. Много е талантлив.
— Имате ли представа защо се разведоха?
— Да.
— Защо?
— Той надрасна дъщеря ми. — Жената не вложи чувства в тези думи, изрече ги просто като констатация.
— Какво имате предвид, госпожо Травейл?
— Той просто надрасна дъщеря ми. Ани не беше много умна. Тя ми е… тя ми беше дъщеря, но не беше много умна. Винаги забавна, пълна с живот, сигурно познавате такива момичета. Винаги се смееше и танцуваше… и въобще беше весела. Теодор я хареса. Много момчета я харесваха. След време обаче — тук госпожа Травейл замълча и макар че на лицето й продължаваше да е изписана скръб, сега тя не мислеше за смъртта. Опитваше да изрази с думи неща, които навярно не бе споделяла с никого, неща, които една майка не говори дори на дъщеря си. Сега обаче странницата Смърт се бе намесила и вече нямаше тайни, нямаше чувства за укриване, нито опасност да се уязви нечие самолюбие — Теодор израсна. Не само с фотографията, за нея бях сигурна, че ще постигне голям успех, но и тук — докосна тя слепоочието си. — Искаше нещо повече. Беше жаден да научи повече, да трупа опит, да получава нови стимули. Ани не можеше да му ги даде. Затова той поиска развод.
— Ани даде ли му го?
— Да, макар че никак не й беше приятно. Вече им се беше родила Моника, дъщеричката им, моята внучка. Всяка жена изпитва страх от развода, господин Клинг. Една жена, която е била омъжена пет години, живяла е с един мъж, станала е съпруга и майка, изпитва страх от развода. Тя вече не знае… как се играе играта. Играта на неженените. Не е лесно да осъзнаеш, че трябва отново да започваш. — Госпожа Травейл въздъхна. — Тя обаче не се възпротиви. Не можеш да задържиш орел, ако самият ти си врабец, господин Клинг. Просто не можеш.
— Без лоши чувства ли се разделиха?
— Има ли разведена двойка, която да се разделя без лоши чувства?
— Ами…
— Знам, знам, държаха се като цивилизовани съвременни хора. Останаха приятели и след развода. Пък и, разбира се, той идваше при Моника. Не е лесно обаче, господин Клинг, за двама души, които са се познавали най-интимно, познавали са своите взаимни желания, мисли и мечти, изведнъж да се разделят и да се държат помежду-си като чужди. Не можеш в такъв случай да не изпитваш неприязън към човека, който те познава прекалено добре. Помолил си го повече да не споделя живота ти, но ти е неприятно, че някога го е споделял.
— Сигурно сте права. Значи не е имало открито скъсване на отношенията? Имам предвид когато е идвал на гости. Не се ли караха за нещо?
— Теодор не е убиец — заяви госпожа Травейл безпрекословно.
— Не трябва да пренебрегваме нито една възможност, госпожо Травейл.
— Знам. Дъщеря ми бе убита, господин Клинг. Тя не беше много умно момиче, но не трябва да мислите, че не съм я обичала силно. Много я обичах. И аз дори държа полицията да не пренебрегне нито една възможност. Теодор обаче не е убиец. Той е творец. А творците не рушат.
— Разбирам ви — въздъхна Клинг. Знаеше много добре, че ще разпитат Бун независимо дали беше творец, разрушител или и двете. Но вече знаеше, че методите на полицейското разследване се разясняват само в границите на определени рамки, и то ако човек е настроен великодушно. Беше открил, че най-добрият начин да разясниш тези методи е като не разясняваш нищо. Слушай, наблюдавай, помни, приемай съвети. А след това си върши работата както си я вършил и преди.
— Тя кога се разведе?
— Преди две години.
— В този град ли?
— Не. Нямаше изневяра. Теодор си живееше по правилата, докато бракът им бе в сила.
— Виждам. Дъщеря ви в Рино6 ли отиде?
— Не. В Лас Вегас7. Теодор пое разноските.
— А детето?
— Моника остана при мен, докато Ани бе на запад.
— Имате ли други деца, госпожо Травейл? Ани имаше ли брат или сестра?
— Брат.
— Къде мога да го открия?
— Той е мъртъв.
— О, извинете.
— Загина във Втората световна война. Беше картечар на самолет на военноморските сили.
— Извинете.
— Загина на деветнайсет години. Първо изгубих мъжа си, а сетне единствения си син. Остана ми само Ани. После имах и Теодор. След това Теодор си отиде, а сега… а сега пак останах сама. Имам само детето. Имам това малко момиченце.