— Аз пък пет пари не давам дали ще ви ликвидират, или не! — гневно отсече Вос. — Те откраднаха сърцето и това е факт!
— Става въпрос за поименно дарение! — презрително го изгледа Уетиг. — Господин Терио е бил в пълното си право да назове точно определен пациент!
— Но това сърце беше обещано на жена ми!
— Обещано ли? — вдигна вежди Уетиг и се извърна към Пар: — Може би има нещо, за което не зная?
— Решението беше взето преди постъпването й в болницата — обясни президентът. — Сравнителните проби бяха отлични…
— Както и тези на момчето — засече го Уетиг.
Вос скочи на крака.
— Чуйте какво ще ви кажа! — изръмжа той. — Жена ми умира по вина на Аби Диматео! Вероятно нямате представа с кого разговаряте, но ще ви кажа, че никой не може да се подиграва безнаказано с мен или със семейството ми!
— Господин Вос! — намеси се с разтревожен глас единият от адвокатите му. — Може би ще е по-добре да обсъдим нещата насаме и…
— Остави ме да свърша, да те вземат мътните!
— Моля ви, господин Вос! Това е във ваш интерес!
Вос се втренчи в лицето на адвоката, изпусна въздуха от дробовете си и успя да се овладее. Седна обратно на мястото си, заби поглед в очите на Пар и глухо изръмжа:
— Искам да направите нещо с тази Диматео!
Пар започна да се поти. Господи, най-лесното решение беше да уволни практикантката, но за съжаление Уетиг се заинати. „Проклети хирурзи с тяхното шибано чувство за солидарност!“, мрачно въздъхна той. Кой може да убеди Уетиг?
— Господин Вос — обади се Сюзън Касейдо. Гласът й беше мек като коприна, успокоителен като на звероукротител. — Предлагам да не бързаме с вземането на решение. Това ще бъде от полза за всички ни. Мисля, че в рамките на няколко дни ще можем да стигнем до приемливо решение… — Очите й въпросително се насочиха към Уетиг, но той демонстративно извърна глава.
— В рамките на няколко дни жена ми може би ще е мъртва! — горчиво отвърна Вос, скочи на крака и хвърли заплашителен поглед към Пар. — Аз нямам какво да мисля! Искам да се вземат мерки срещу доктор Диматео, при това веднага!
— Виждам куршума — рече Аби.
Марк протегна ръка над главата си и насочи светлината на прожектора към зейналата гръдна кухина. За миг нещо проблесна, после се скри зад издуващия се бял дроб.
— Имаш орлов поглед, Аби — похвали я той. — Който го забележи пръв, той го вади! Какво ще кажеш?…
Аби протегна ръка към табличката до себе си и взе форцепсите с тънки като игли краища. Белият дроб отново се изду и скри вътрешността на гръдната кухина.
— Трябва ми дефлация — каза тя. — Само за секунда-две…
— Имаш я — кимна анестезиологът.
Ръката й потъна в отвора, пръстите й се плъзнаха по вътрешната страна на ребрата. Марк внимателно повдигна десния бял дроб и щипките на форцепса щракнаха около късчето метал. Миг по-късно сплесканият куршум двадесет и втори калибър изтрака в металния контейнер.
— Кръвотечение липсва, можем да затваряме — каза след кратък оглед на гръдната кухина Аби.
— Тоя е извадил голям късмет — промърмори Марк, мислено възстановявайки траекторията на куршума. — Входящата рана е точно под гръдната кост, но куршумът е рикоширал в някое от ребрата и е паднал в плевралната област. Това ще му позволи да се размине само с една пневмотораксия4.
— Да се надяваме, че си е научил урока — кимна Аби.
— Какъв урок?
— Никога да не ядосва жена си…
— Тя ли го е гръмнала?!
— Стига, скъпи! Знаеш, че такива неща стават всеки ден!
Започнаха да затварят гръдния кош. Работеха с лекотата на хора, които се познават добре. Минаваше четири следобед, а дежурството на Аби беше започнало в седем сутринта. От тогава насам не беше сядала нито за минутка, краката вече я наболяваха от умора, а от края на дежурството все още я деляха цели двадесет и четири часа… В момента обаче се чувстваше много добре. Както поради успешната операция, така и поради шанса да я извърши като асистентка на Марк. Точно така си представяше общото им бъдеще: работят рамо до рамо, сигурни в себе си, сигурни един в друг… Марк беше великолепен хирург. Оперираше бързо, но изключително прецизно. Още при първата им съвместна работа Аби остана дълбоко впечатлена от непринудената атмосфера, която младият хирург създаваше в операционната. Никога не губеше самообладание, никога не крещеше на сестрите, никога не повишаваше тон на когото и да било. Тогава си помисли, че ако някога й се наложи да легне под ножа, ще настоява този нож да го държи доктор Марк Ходъл и никой друг!
4
Пневмотораксия (пат.) — pneumothoraxy — присъствие на въздух или газове в плевралната кухина. — Б.пр.