— Може би са попаднали на задръстване…
— В два през нощта? — изви вежди Арчър.
— Има си хас да направят катастрофа! — промърмори загрижено Марк.
— Вече се е случвало — кимна Арчър, отправил поглед в мониторите. — В клиниката „Майо“… Бъбрекът, който пристигнал по въздуха чак от Тексас, станал на пюре в линейката, която го получила на летището… На пътя й се изпречил някакъв тъпак с голям камион. Чакали го дълго време, сравнителните му характеристики били отлични…
— Шегуваш се! — зяпна Цуик.
— Хей, нима мислиш, че мога да си правя майтап с подобно нещо? — изгледа го Арчър.
Практикант хирургът хвърли поглед към стенния часовник и загрижено промълви:
— Три часа от жътвата вече изтекоха…
— Нямаме друг избор, освен да чакаме — сви рамене Арчър.
Телефонът иззвъня. Очите на всички се извърнаха към сестрата, която вдигна слушалката.
— Долу е — обяви секунда по-късно тя. — Куриерът вече е тръгнал насам…
— Окей — рязко кимна Арчър. — Да отваряме!
От мястото си Аби успя да види само малка част от последвалата хирургическа интервенция, пречеше й рамото на Марк. Двамата хирурзи работеха бързо, в съвършен синхрон. Кожата на пациентката изсъска под острието на скалпела, разкривайки съединителната тъкан и гръдната кост.
Интеркомът пропука.
— Тук е доктор Мейпс от донорския екип — съобщи дежурната на етажа. — Носи нещо за вас…
— Нека се присъедини към купона — вдигна глава към репродуктора Марк. — Тъкмо ще види как се прави дренаж…
Аби извърна глава по посока на вратата. През стъклото се виждаше дребен мъж, изправен в зоната за стерилизация, на количката до него лежеше малко иглу — идентично с това, в което тя самата беше пренесла сърцето на Карен Терио.
— Ще влезе веднага след като се преоблече — приключи разговора дежурната.
Няколко минути по-късно доктор Мейпс влезе в залата. Беше наистина дребен, с вежди на неандерталец и ястребов нос, застрашително извит над стерилната маска на лицето му.
— Добре дошъл в Бостън — вдигна глава Арчър. — Аз съм Бил Арчър, а това е колегата ми Марк Ходъл…
— Ленърд Мейпс — кимна новодошлият. — Работя в екипа на доктор Никълс в „Уилкокс“.
— Как мина полетът, Лен?
— Добре, само дето нямаше как да се възползвам от подвижния бар — отвърна Мейпс.
Около очите на Арчър над маската се появиха весели бръчици.
— Какво ни носите за Коледа, Лен? — попита той.
— Много хубаво подаръче — ухили се новодошлият. — Мисля, че ще бъдете доволни…
— Ще му хвърля едно око, само да приключа с дренажа…
Дренирането на аортата е първата стъпка към прехвърлянето на пациента на машината за байпас. Под контрола на лабораторния техник, малката квадратна кутия щеше да поеме функциите на сърцето и белите дробове. Тъмната й вътрешност щеше да се изпълни с венозна кръв, която, след съответното обогатяване с кислород, отново щеше да бъде изтласкана към аортата.
Използвайки тънък като паяжина копринен конец, Арчър направи два концентрични шева в стената на аортата, след което взе скалпела и я прободе. От дупчицата бликна алена кръв. Пръстите му сръчно вкараха вътре връхчето на артериалната канула5 и започнаха да пристягат конците. Яркочервената струйка изтъня, превърна се в капчици, после напълно спря. Противоположният край на канулата беше свързан с входа за артериалната кръв на машината.
Подпомаган от Аби, Марк се занимаваше с дренирането на вените.
— Така-а-а… — проточи Арчър. — А сега да видим подаръчето…
Една от операционните сестри отмести капака на охладителя и извади сърцето, увито в две обикновени на вид найлонови торбички. Пръстите й сръчно го освободиха от тях и го плъзнаха в легенче със стерилен физиологичен разтвор.
Арчър предпазливо го взе в ръце.
— Отлично изрязване — отбеляза той. — Вие там явно си разбирате от работата…
— Благодаря — кимна Мейпс.
Облечените в тънка ръкавица пръсти на хирурга пробягаха по повърхността на органа.
— Артериите са меки и гладки. Чиста работа…
— Не изглежда особено голямо — отбеляза Аби. — Колко тежи донора?
— Четиридесет и четири килограма — отвърна доктор Мейпс.
— Възрастен човек? — намръщи се Аби.
— Юноша, всъщност момче — въздъхна Мейпс. — Без хронични заболявания…
Аби успя да улови лекото потъмняване в зениците на Арчър и си спомни, че той има двама сина в юношеска възраст. Ръцете му внимателно върнаха органа в легенчето с физиологичен разтвор.
5
Канула — тънка и гъвкава тръбичка, използвана за оттичане на кръвта по време на операция. — Б.пр.