Арчър вдигна ръката си с дълга игла и обяви:
— Анастомозията7 на дясното предсърдие приключена!
— Перфузионен катетър! — заповяда Марк, пое инструмента от ръката на сестрата и напълни лявото предсърдие с охладен до четири градуса по Целзий физиологичен разтвор.
Ледената течност понижи температурата във вътрешността на камерата и прогони въздушните мехурчета.
— Окей, докторе — промърмори Арчър и промени положението на сърцето, за да извърши анастомозия на аортата. — Нека свържем и тези тръби!
Марк хвърли поглед към стенния часовник, на лицето му се появи усмивка.
— Я виж ти! Изпреварваме графика, значи сме страхотен екип!
Интеркомът пропука и оживя.
— Господин Вос се интересува от хода на операцията — прозвуча гласът на дежурната в приемната.
— Всичко е нормално — отвърна, без да вдига глава Арчър.
— Колко още ще продължи?
— Най-много час. Кажете му да има търпение…
Репродукторът пропука и замлъкна.
— Тоя започва да ме дразни — промърмори Арчър.
— Вос ли? — вдигна глава Марк.
— Аха… Много държи да упражнява контрол…
— Така изглежда…
Иглата влизаше и излизаше в стената на аортата с равномерни движения.
— Сигурно и аз щях да съм същият, ако имах неговите пари — добави с лека въздишка Арчър.
— А как ги печели? — попита практикантът от другата страна на масата.
— Не си ли чувал за Виктор Вос? — изненадано го погледна Арчър. — Негова еднолична собственост е корпорацията „ВМИ Интернешънъл“, която произвежда и търгува с всичко — от химикали до роботи…
— Ясно…
— Аортата е готова — обяви минута по-късно Арчър, направи последния възел и сряза конеца. — Махайте временните скоби…
— Вадя перфузионния катетър — добави Марк и се извърна към Аби: — Приготви кабелите за стимулация на сърдечната дейност.
Арчър взе нова игла от таблата до себе си и започна анастомозията на белите дробове. В края на процедурата рязко спря, забелязал как органа пред очите му бавно започва да се издува.
— Я виж ти! — изненадано възкликна той. — Готово за спонтанна контракция, въпреки максималното охлаждане! Това бебче умира от нетърпение да заработи!
— Стимулаторите включени — обяви Марк.
— Начало на медикаментозна стимулация — добави Цуик. — Два микрограма изуприл…
Хирурзите отдръпнаха ръцете си и зачакаха реакцията на органа. Изуприлът ускоряваше контракциите. Но сърцето беше все така безжизнено, като къс мъртво месо.
— Хайде, не ме разочаровай! — подкани го Арчър.
— Дефибрилатор? — предложи сестрата до него.
— Не. Нека му дадем шанс…
Сърцето бавно се сви и заприлича на стиснат юмрук. После отново се отпусна.
— Три микрограма изуприл — обяви Цуик.
Нова единична контракция, после нищо.
— Продължавай — промърмори Арчър. — Натовари го още малко…
— Четири микрограма — кимна Цуик и пренастрои калибратора на системата.
Сърцето се сви и отпусна, после още веднъж и още веднъж…
Цуик вдигна глава към ЕКГ-монитора. Мъртвата допреди миг хоризонтална линия изведнъж се нагърчи и започна да тича по екрана.
— Пулс петдесет и върви нагоре — обяви той. — Шейсет и четири, седемдесет…
— Титрирай на една десета — заповяда Марк.
— Точно това правя — промърмори Цуик и завъртя скалата на апарата пред себе си.
— Ще се обадиш ли по интеркома? — извърна се Арчър към сестрата, която следеше циркулацията. — Предай на реанимацията, че скоро ще приключим…
— Една десета в действие — обяви Цуик.
— Добре — кимна Марк. — Сега да я откачим от байпаса. Свалете тези канули…
Цуик включи кислорода, присъстващите в залата изпуснаха нещо като колективна въздишка на облекчение.
— Сега остава да се надяваме, че пациентката и новото сърце ще се погодят — промърмори Марк.
— Какъв е процентът на органна съвместимост? — попита Арчър и очите му потърсиха доктор Мейпс.
Но мястото до него беше празно.
Насочила цялото си внимание към операцията, Аби изобщо не беше забелязала кога си е тръгнал колегата от Бърлингтън.
— Излезе преди двадесет минути — разсея недоумението й една от операционните сестри.