Глупостите, които мърмореше той, я караха да се чувства като най-желаната жена на света. Дан я притисна до себе си, докато минаваха обратно по коридора и тръгнаха нагоре по стълбите. Когато стигнаха горе, той я поведе по един коридор вдясно към обширна спалня, която сякаш беше съставена от няколко по-малки стаи. От двете страни таванът беше скосен, стената вдясно беше от камък. В единия край на стаята имаше удобно място, където можеше да се поседне, а в другия се ширеше старо легло на колелца, покрито с красиво индианско одеяло в оранжево, черно, зелено и бежово.
Дан спря в средата на стаята и мушна ръка под косата на Фийб, за да открие кукичката, която се намираше отзад на лентата плат, обгръщаща гърлото й. Ръцете му досетливо се спуснаха надолу, за да отпуснат и лентата, която пристягаше жестоко гърдите й. Тя въздъхна от облекчение, когато корсажът се свлече до кръста й.
— Боли ли?
— Малко.
Той се пресегна и докосна нежно гърдите й, а палците му разтъркваха леко зачервените места.
— Фийб, обещай ми, че няма да се показваш повече така.
Тя се извърна леко и го целуна, за да не й се налага да отговаря, защото нямаше намерение да дава някакви обещания, ако преди това не чуе други.
Големите ръце на Дан се плъзнаха по гръбнака й. Искаше му се да я целува цяла вечност. Не можеше да се насити на устните й, на допира до кожата й, на сладкото й женско ухание. Но не беше чакал толкова дълго, за да приключи набързо, затова я пусна.
Тя простена от разочарование, когато той отстъпи назад. Радваше се, че тя не иска да го пусне. Измъкна ризата от панталоните си и се отпусна на един стол, за да може да я гледа.
Около кръста й висяха ленти, а закръглените й гърди бяха толкова красиви, че не можеше да откъсне поглед от тях. Как можеше да си мисли за брак с Шейрън, когато изпитваше тези чувства към Фийб? Сърцето му беше узнало истината, още преди умът му да я възприеме.
Той вдигна очи, но несигурното й изражение го стресна. Тези бръчици между веждите й и това колебание бяха в пълно противоречие с тялото й на грешница. Страхуваше се да я вижда толкова уязвима. Някаква част от него искаше тя да бъде агресивна и знаеща, готова щом всичко свърши да вдигне острия си нокът и да отбележи до леглото нова чертичка срещу инициалите му. Но сърцето му не искаше нищо подобно.
Той се усмихна, за да премахне нарастващото напрежение помежду им.
— Можеш да ме направиш щастлив човек, мила, ако пуснеш съвсем бавно тази рокля надолу, за да видя дали не ме лъжеш за бельото си.
Устните й се разтвориха леко, а очите й се разшириха, сякаш никога през живота си не беше сваляла дрехите си заради мъж. Това срамежливо невинно изражение съчетано с тялото й, напомнящо за ядрен реактор, едва не стопиха желанието му.
Тя не помръдна и той я попита тихо, наклонил глава настрана:
— Нали не искаш и тази вечер да правим онова с девицата? Защото се опасявам, че тази вечер съм в настроение за нещо по-пикантно.
— Онова с девицата? О, не! Не, аз…
Тя стисна плата на кръста си и започна да го смъква.
— Не толкова бързо. Не може ли да се престорим… не го приемай погрешно, защото нямам намерение да показвам неуважение… но не може ли да се престорим, че аз се каня да оставя стодоларова банкнота на шкафа, след като свърши това и в такъв случай очаквам да получа нещо срещу парите си.
Усмивката й беше малко несигурна.
— Онова, което е под роклята, със сигурност си заслужава повече от сто долара.
— Можеш да назовеш цената, стига да приемаш Американ експрес1.
Тя се заигра с роклята, която беше стигнала под кръста й. Беше мушнала палци под плата, сякаш се готвеше да го смъкне, но не го помръдваше по-надолу от пъпа си.
— Мислех, че си се променил. Казваше, че вече не си падаш по извратености.
— Това беше, преди да те видя в тази проклета рокля.
— Ще махнеш ли първо тази риза? Приятно ми е да гледам гърдите ти.
— Наистина ли?
Не беше първата жена, която се възхищаваше от тялото му, но въпреки това той се почувства необяснимо доволен.
Той захвърли вратовръзката си върху една възглавница. Поясът му я последва. Без да помръдва очи от Фийб, Дан махна ониксовите си копчета за ръкавели и свали ризата си.
Очите й се плъзгаха по него и той се почувства още по-добре.
— Твой ред е — напомни й.
Тя свали още по-надолу роклята си, но спря точно там, където започваше интересното. После му отправи онзи палав поглед, който той обичаше.