Дребна, кокалеста, с дълъг остър нос, тя притежаваше качеството никога да не изглежда току-що събудила се. Опита се да зърне дъжда през пердето. Сесар Монтеро си нагласи шпорите, изправи се и няколко пъти тракна с токове. Къщата потрепера от медните шпори.
— Тигърът надебелява през октомври — каза той.
Но жена му не го чу, заслушана в екстаз в музиката на Пастор. Когато отново го погледна, той се решеше пред гардероба с разкрачени крака и наведена глава, защото не се събираше в огледалото.
Тя тихичко пригласяше на мелодията на Пастор.
— Цяла нощ повтаряха тая песен — рече той.
— Много е хубава — каза тя.
Отвърза една панделка от рамката на леглото, събра косата на тила си и въздъхна, напълно разбудена: „Ще остана в съня ти до смъртта“. Той не й обърна внимание. От едно чекмедже в шкафа, където имаше и някакви бижута, малък дамски часовник и автоматична писалка, той извади портфейл с пари. Взе от него четири банкноти и върна портфейла на мястото му. После пъхна в джоба на ризата си шест патрона за ловджийска пушка.
— Ако дъждът продължи да вали, няма да се върна в събота — каза.
Като отвори вратата към двора, той се спря за миг на прага, вдишвайки мрачния октомврийски мирис, докато очите му привикнат с мрака. Канеше се да затвори вратата, когато в спалнята прозвуча камбанката на будилника.
Жена му скочи от леглото. Той остана неподвижен, с ръка на резето, докато тя прекъсна звънеца. Тогава той за пръв път я погледна, умислен.
— Снощи сънувах слоновете — рече.
После затвори вратата и отиде да оседлае мулето.
Преди третата камбана за литургия дъждът се усили. Нисък вятър откъсна последните изгнили листа от бадемовите дръвчета по площада. Уличното осветление угасна, но къщите все още бяха затворени. Сесар Монтеро вкара мулето в кухнята и без да слиза, извика на жена си да му занесе мушамата. Свали двуцевката, която бе преметнал на гръб, и я върза напреко с каишките на седлото. Жена му се появи в кухнята с мушамата.
— Почакай да спре — обади се тя колебливо.
Той мълчаливо си облече мушамата. После погледна към двора.
— Няма да спре до декември.
Тя го проследи с очи до другия край на коридора. Дъждът плющеше по ламаринения покрив, но той вече излизаше. Пришпорвайки мулето, трябваше да се приведе на седлото, за да не се удари в горния праг на вратата, която водеше към двора. Капките по стряхата се пръскаха като сачми зад гърба му. От вратника извика, без да обръща глава:
— До събота.
— До събота — отвърна тя.
Единствената отворена към площада врата беше на църквата. Сесар Монтеро погледна нагоре и видя схлупеното ниско небе на две педи от главата си. Прекръсти се, пришпори мулето и го накара няколко пъти да се завърти върху задните си крака, докато животното стъпи здраво върху размекнатата като сапун улица. Тогава забеляза листа хартия, залепен на вратата на дома му.
Прочете го, без да слиза от мулето. Дъждът бе размил цвета на боята, но текстът, написан с четка, с груби печатни букви, все още беше четлив. Сесар Монтеро приближи мулето до стената, откъсна листа и го накъса на парчета.
С едно подръпване на юздите наложи на мулето ситен равен тръс — за дълги часове напред. Загърби площада по тясна крива уличка, с къщи с глинени стени, чиито врати при отварянето им излъчваха топлината на съня. Надуши миризма на кафе. Едва когато зад гърба му останаха и последните къщи на селото, той обърна мулето и със същия ситен и равен тръс се върна на площада и се спря пред къщата на Пастор. Там слезе, взе пушката и върза мулето за гредата, като вършеше всичко отмерено и точно.
Вратата не беше залостена с резе — беше подпряна само с огромна раковина. Сесар Монтеро влезе в сумрачното преддверие. Чу остра нота, последвана от напрегната тишина. Мина покрай четири стола, наредени около масичка, застлана с вълнена покривка и с шише с изкуствени цветя отгоре. Накрая се спря пред вратата към двора, отметна назад качулката на мушамата, пипнешком провери предпазителя на пушката и спокойно, почти любезно, извика:
— Пастор.
Пастор се появи в отвора на вратата, отвинтвайки мундщука на кларнета. Беше слабо, стройно момче, с едва набол мъх, подрязан с ножица. Като видя Сесар Монтеро, забил токове в пръстения под и с насочена към него двуцевка на височината на кръста, Пастор отвори уста. Но нищо не каза. Пребледня и се усмихна. Сесар Монтеро първо заби пети в земята, после притисна с лакът приклада към тялото си, стисна зъби и в същия миг натисна спусъка. Къщата се разтресе от изстрела, но Сесар Монтеро не знаеше дали преди или след разтърсването видя Пастор от другата страна на вратата да се гърчи като червей сред купчина мънички окървавени пера.