— На вашите услуги — каза свещеникът.
— Отче — започна импресариото почти без дъх, — простете, че се намесвам във вашите работи, но тази вечер сигурно има някаква грешка.
Свещеникът кимна с глава и зачака.
— „Тарзан и зелената богиня“ е добър филм за всички — продължи собственикът. — Вие сам признахте това в неделя.
Свещеникът се помъчи да го прекъсне, но собственикът вдигна ръка в знак, че не е свършил.
— Аз приех тая работа с биенето на камбаната — каза той, — защото наистина има неморални филми. Но в този няма нищо особено. Смятахме да го пуснем в събота на дневна прожекция.
Тогава отец Анхел му обясни, че наистина филмът няма никаква морална оценка в списъка, който получава всеки месец по пощата.
— Но да се пуска филм днес — продължи той, — след като в селото има умрял, е липса на уважение. Това също е част от морала.
Собственикът го погледна.
— Миналата година полицията застреля един човек вътре в киното и още щом изкараха убития, прожекцията продължи — възкликна той.
— Сега е различно — каза отецът, — кметът е друг човек.
— Когато пак направят избори, пак ще има клане — възрази собственикът раздразнен. — Винаги, откакто народът е народ, става все същото.
— Ще видим — каза свещеникът.
Собственикът го изгледа със съжаление. Когато заговори отново, веейки си с ризата, за да се разхлади, в гласа му се прокрадваше умолителна нотка.
— Това е третият филм добър за всички, който ни пращат тая година — каза той. — В неделя останаха три ролки заради дъжда и много хора искат да знаят как свършва.
— Камбаната вече би — каза свещеникът.
Собственикът изпусна въздишка на отчаяние. Постоя, загледан право в лицето на свещеника, но вече наистина без да мисли за нищо друго освен за непоносимата горещина в кабинета.
— Значи, нищо не може да се направи?
Отец Анхел поклати глава.
Собственикът опря длан на коленете и се изправи.
— Добре — каза той. — Нищо не можем да направим.
Отново сгъна кърпата, избърса потта от врата си и огледа кабинета с горчив упрек.
— Тук е същински ад — рече.
Свещеникът го изпрати до вратата. Сложи резето и седна да довърши писмото. След като пак го прочете отначало, завърши прекъснатия пасаж и спря да помисли. В този миг музиката от високоговорителя секна. „Съобщава се на уважаемата публика — каза някакъв безличен глас, — че прожекцията тази вечер е спряна, защото и това заведение се присъединява към всеобщия траур.“ Усмихвайки се, отец Анхел позна гласа на собственика.
Горещината стана още по-силна. Свещеникът продължи да пише с кратки паузи, които използваше, за да си обърше потта и да препрочете написаното, докато изписа две страници. Тъкмо се бе подписал, когато дъждът се изля без никакво предупреждение. Изпарения на влажна земя проникнаха в стаята. Отец Анхел надписа плика, затвори мастилницата и понечи да сгъне листа. Но преди това прочете още веднъж последния пасаж. Тогава пак отвори мастилницата и написа послеслов:
Пак вали. При такава зима и при положението, за което ви пиша по-горе, мисля, че ни чакат горчиви дни.
Петъкът осъмна хладен и сух. Съдията Аркадио, който се хвалеше с това, че прави любов по три пъти на нощ, откакто го е направил за пръв път, тая сутрин скъса въжето на мрежата против комари и двамата с жена му паднаха на пода в сюблимния момент, омотани в плетения навес.
— Остави го — прошепна тя. — После ще го оправя.
Измъкнаха се съвсем голи от омотаните воали на мрежата. Съдията Аркадио отиде до скрина да си вземе чисти гащета. Когато се върна, жена му беше облечена и оправяше мрежата. Мина край нея, без да я погледне, и седна да си обуе обувките от другата страна на леглото, все още запъхтян от възбудата. Тя го последва. Притисна кръглия си твърд корем в ръката му и се опита да захапе ухото му. Той леко я отблъсна.
— Остави ме на мира — каза.
Тя се разсмя, от смеха й бликаше здраве. Последва мъжа си до другия край на стаята, като го боцкаше с пръсти в кръста. „Дий, магаренце“ — казваше тя. Той подскочи и отблъсна ръцете й. Тя го остави и пак се разсмя, но изведнъж стана сериозна и извика:
— Исусе Христе!
— Какво има? — попита той.
— Вратата е била отворена цялата — извика тя. — Това вече е истинско безсрамие.