Выбрать главу

САВЕРНИ

Май някаква любов под тази пепел свети!

МАРИОН

И вие мислите…

САВЕРНИ

                                То ясно си личи

по галещия плам на вашите очи.

Любов в провинция! Марион, това ме смая!

Такъв красив роман — с по-смешен край не зная!

МАРИОН

Е, нищо де!

САВЕРНИ

                        Марион!

МАРИОН

                                        Но колко е часът?

РОЗА (зад сцената)

Почти среднощ!

МАРИОН (настрана)

                        Среднощ?

САВЕРНИ

                                        Хитруша! Този път

разбрах: вървете си!

МАРИОН

                                        Аз тук съм непозната.

Не срещам никого — обикнах самотата…

А пък и късно е… Опасна през нощта

е тази улица — с крадци е пълна тя.

САВЕРНИ

И да ме оберат!

МАРИОН

                                О, тя е и по-опасна!

САВЕРНИ

Ще ме убият ли?

МАРИОН

                                Но…

САВЕРНИ

                                        Вие сте прекрасна!

Аз тръгвам… Все пак кой през всички тия дни

е милият овчар и как ви заплени?

МАРИОН

Кой? Никой!

САВЕРНИ

                        Ще мълча за тази тайна в двора!

За луди смятат ни немалко знатни хора,

затуй, че сплетничим, клюкарстваме, шумим

и бъбрим ей така, а всъщност си мълчим.

Мълчите?

(Сяда.)

                Сядам…

МАРИОН

                                Ох, обичам… разберете,

че го очаквам тук…

САВЕРНИ

                                        Добре! Така кажете!

Най-сетне! И къде го чакате, мадам?

МАРИОН

Тук!

САВЕРНИ

        А кога?

МАРИОН

                        Сега!

(отива до балкона и се ослушва.)

                                        Той може би е там…

(Връща се обратно.)

Не.

(Към Саверни.)

        Радва ли ви туй?

САВЕРНИ

                                        Не!

МАРИОН

                                                Тръгвайте, за бога!

САВЕРНИ

Кажете кой е той, и не бъдете строга —

заради него днес ме пъдят, за мой срам!

МАРИОН

Наричат го Дидие — и повече не знам!

Аз съм Мари — това за мен той само знае.

САВЕРНИ (кикоти се)

Как!?

МАРИОН

        Да.

САВЕРНИ (смее се)

                Но в наши дни чист пасторал това е.

Такъв герой Ракан15 е май изобразил.

Навярно по зида той би ви се открил.

МАРИОН

Навярно! Но сега се махайте!

(Настрана.)

                                                                                Негодник!

САВЕРНИ (отново става сериозен)

Разбрахте ли поне дали е благородник?

МАРИОН

Не знам!

САВЕРНИ

                Как?

(Към Марион, която лекичко го побутва към вратата.)

                        Тръгвам си.

(Връща се.)

                                                Ах, само две слова!

В дар от един поет донесох ви това.

(Изважда книга от джоба си и я подава на Марион.)

На вас я посвети и се прочу безспорно.

МАРИОН (чете заглавието)

„Венец на любовта!“ — на Марион покорно!

САВЕРНИ

В Париж чрез този том той стана знаменит.

Какъв красив венец — сравняват го със „Сид“16.

вернуться

15

Ракан — френски придворен поет от XVII в., автор на галантни поеми и пасторали.

вернуться

16

… сравняват го със „Сид“. — Постановката на трагикомедията „Сид“ от Корней (1626), около която възниква бурна полемика, се превръща в събитие в културния живот на Франция от това време.