Но да обиждате? Кълна се в свойта чест:
без вас бих бил убит — бях сам, те бяха шест.
Убит! Да, шест ками срещу едничка шпага,
(Вижда Марион, която до този момент се старае да остане незабелязана.)
Това, че аз съм тук, туй май не ви помага.
Разбирам. Срещата чрез мен се провали.
Мосю.
(Настрани.)
Коя ли е?
(Приближава се до треперещата Марион и я познава… Тихо.)
О, вие сте, нали?
(Сочи Дидие.)
Това е значи той?
МАРИОН (тихо)
Не казвайте!
САВЕРНИ (покланя се)
Простете!
МАРИОН (тихо)
Обичам за пръв път!
ДИДИЕ (настрани)
Кълна се, че и в двете
очи на тоя тип зли помисли искрят!
(Събаря свещта с юмрук.)
САВЕРНИ
Съборихте свещта!
ДИДИЕ
Нас ни очаква път
и трябва да вървим — не ни остава време!
САВЕРНИ
Добре!
(Към Марион, с дълбок поклон.)
Прощавайте!
ДИДИЕ (настрана)
Ох, дявол да го вземе,
що за конте!
(Към Саверни.)
И тъй…
САВЕРНИ
Да, груб сте, ала аз
дължа живота си единствено на вас
и верен, предан съм… В Париж ме посетете:
маркиз Дьо Саверни, Отел дьо Нел. Помнете!
ДИДИЕ
Добре!
(Настрана.)
Как я следи! И няма капка срам!
Излизат през балкона; чува се гласът на Дидие отвън.
Натам е пътят ви, а моят е насам!
Сцена четвърта
Марион, Роза.
Марион остава за миг замислена, после извиква.
МАРИОН
Хей, Роза!
Влиза Роза. Марион й сочи прозореца.
Затвори!
РОЗА (след като затваря прозореца, се връща и вижда Марион да изтрива една сълза — настрана)
Изглежда, сякаш плаче.
(Високо.)
Дойде часът за сън.
МАРИОН
Часът за сън — туй значи,
че е дошъл за вас.
(Разпуска косите си)
Ела сега насам!
РОЗА (разсъблича я)
Какъв е гостът ви? Добър ли е, мадам?
Богат?
МАРИОН
Не, не!
РОЗА
Учтив?
МАРИОН
Не.
(Обръща се към Роза.)
Даже не целуна
ръката ми…
РОЗА
Нима?
МАРИОН (замислена)
От обич съм безумна!
Второ действие
Новата среща
Блоа
Вратата на кръчма. Площад. В дъното се виждат разположен амфитеатрално град Блоа и кулите на храма „Свети Никола“ върху хълм, осеян с къщи.
Сцена първа
Граф Дьо Гасе, маркиз Дьо Бришанто, Виконт Дьо Бушаван, кавалерът Дьо Рошбарон. Те са седнали на маси пред вратата на кръчмата. Едни пушат, други играят на зарове и пият. След това — кавалерът Дьо Монпеза и граф Дьо Вийак, после — Ланжели, след това Глашатаят и тълпата.
БРИШАНТО (става, към Гасе, който влиза)
Гасе!
Стискат си ръцете.
Дойде в Блоа и в полка си! Привет,
(Покланя му се.)