— Уорън…
Мислите му бяха прекъснати от един нежен глас; той се обърна и видя Марджори, зачервена и сияеща както винаги. Тя сложи длан върху рамото му и лицето му просветна едва забележимо.
— Уорън — прошепна тя, — направи ми една услуга, покани Бърнис. Почти цял час танцува само с малкия Отис Ормонд.
Лицето на Уорън помръкна.
— Но… разбира се — отвърна той с неохота.
— Нямаш нищо против, нали? Ще се погрижа да не останеш вързан за нея.
Марджори се усмихна — само усмивката й беше достатъчна благодарност.
— Ти си ангел и аз съм ти страшно благодарна.
Ангелът огледа верандата с въздишка, но Бърнис и Отис не се виждаха никакви. Влезе отново вътре и пред дамската тоалетна стая завари Отис, наобиколен от група младежи, които се превиваха от смях. Отис размахваше някаква пръчка и говореше шумно.
— Влезе да си оправи косата — извика буйно той. — Чакам я, за да танцувам още един час с нея.
Те отново се разсмяха.
— Защо някой от вас не ми я отнеме? — извика с негодувание той. — Тя предпочита разнообразието.
— Но, Отис — намеси се един от приятелите му, — ти едва-що си започнал да свикваш с нея.
— Защо ти е тоя бастун, Отис? — попита го Уорън, като се усмихна.
— Бастун? А, това ли? Това е тояга. Като се появи, ще я фрасна по главата и ще я накарам да влезе отново вътре.
Уорън се строполи върху едно канапе и зави от смях.
— Не се хаби, Отис — успя да каже накрая той. — Този път ще те отърва.
Отис се престори, че припада, и връчи пръчката на Уорън.
— В случай, че ти потрябва, старче — каза той с дрезгав глас.
Колкото и красиво и умно да е едно момиче, излезе ли й име, че не я отнемат често от партньора й по време на танц, положението й става много окаяно. Младежите може и да я предпочитат пред пеперудките, с които танцуват по десет пъти на вечер, но закърменото с джаз младо поколение е темпераментно и непостоянно и идеята да танцуваш повече от един фокстрот от начало до край с едно и също момиче е неприемлива, да не кажем ужасна. А наложи ли се пък да изкарат заедно няколко танца и паузите между тях, момичето може да бъде сигурно, че младежът, след като веднъж се отърве от нея, никога повече няма да настъпи своенравните й крака.
Уорън изкара целия следващ танц с Бърнис и накрая, благодарен на паузата, я изведе на една маса на верандата. Настъпи кратко мълчание, докато тя си играеше тъпо с ветрилото.
— Тук е по-горещо, отколкото в Оу Клер — каза Бърнис.
Уорън потисна въздишката си и кимна. Може и така да е, но него това нито го интересуваше, нито го засягаше. Зачуди се дали тя не умееше да води разговори, защото никой не й обръщаше внимание, или никой не й обръщаше внимание, защото не умееше да разговаря.
— Дълго ли още ще останеш тук? — попита я той и се изчерви. Тя можеше да се досети защо я пита.
— Още една седмица — отвърна Бърнис и впери поглед в него, като че ли да се улови за следващата реплика в мига, щом излезе от устата му.
Уорън не го сдържаше на едно място. После, внезапно подтикнат от желание за благотворителност, реши да опита върху нея един от своите трикове. Обърна се и я погледна в очите.
— Устата ти е само за целувки — подхвана той тихо.
Това бяха думи, които казваше на момичетата по баловете в колежа, когато разговаряха в полумрак като този. Бърнис направо подскочи. Изчерви се ужасно и започна да мачка ветрилото. Никой не й беше казвал подобно нещо преди.
— Хлапак! — изплъзна й се от устата, преди да се усети, и тя прехапа устни. Със закъснение реши да се позабавлява и го дари със смутена усмивка.
Уорън се ядоса. Макар да не беше свикнал да вземат на сериозно думите му, те все пак предизвикваха смях или някои и други сантиментални закачки. Освен това мразеше да го наричат „хлапак“, когато не беше на шега. Желанието му за благотворителност се изпари и той смени темата.
— Джим Стрейн и Етъл Димоурест както винаги седят отстрани — забеляза той.
Това беше по в стила на Бърнис, но заедно с облекчението при смяната на темата тя изпита и известно съжаление. С нея младежите не разговаряха за устни и целувки, а й беше известно, че с другите момичета говорят за подобни неща.
— О, да — каза тя и се засмя. — Казаха ми, че се мъкнат от години заедно, без да имат пукната пара. Тъпо е, нали?
Уорън се възмути още повече. Джим Стрейн беше близък приятел на брат му, но освен това не беше хубаво да се присмиваш на хората, че са бедни. Бърнис обаче не искаше да се присмее. Тя просто беше нервна.