Интересно ми е дали си чела нещо това лято имам предвид някоя добра книга като „Братя Карамазови“, „Десет дни, които разтърсиха света“ или „Животът на Христос“ на Рьонан. Никога не ми говориш за четивата си, освен за кратките откъси, които разглеждате в училище и които четеш по необходимост. Знам, че си прочела някои от книгите, които ти дадох миналото лято, но нищо друго не ми е известно по този въпрос. Чела ли си например „Дядо Горио“ или „Престъпление и наказание“, или „Куклен дом“, или „Свети Матей“, или „Синове и любовници“? Човек не може да си изработи добър стил, ако всяка година не опознава по няколко първокласни писатели. Или по-точно, вместо да представлява подсъзнателна амалгама от всичко онова, което те е възхитило, твоят стил ще бъде просто отражение на стила на онзи автор, който си чела напоследък.
3 август 1940 г.
Не е лесно да започнеш сам, без чужда помощ. В началото се нуждаеш от някой ентусиаст-познавач; когато бях в Принстън, Джон Пийл Бишъп изпълни тази роля за мен. Аз открай време пописвах стихове, но той ме накара в течение на няколко месеца да разбера разликата между поезията и онова, което не е поезия. Едно от първите ми открития вследствие на неговото обучение бе, че някои от преподавателите, които ни учеха що е поезия, всъщност я мразеха и нямаха никакво понятие от нея. Започнах едни безкрайни препирни с тях, които завършиха с това, че престанах да ходя на лекциите им…
Поезията трябва да гори в теб като огън — както музиката за музикантите или марксизмът за комунистите, — в противен случай тя е нищо, безсмислена, формалистична скука, която педантите могат до безкрай да отрупват с досадните си бележки и обяснения. „Ода на гръцката ваза“ е невероятно красива, всяка сричка тежи на мястото си, както всяка нота от Бетховеновата Девета симфония, или пък е нещо, което не можеш да разбереш. Тя е това, което е, тъй като, в даден момент от историята един изключителен гений е спрял за малко и я е докоснал. Мисля, че съм я чел поне сто пъти. Едва на десетото четене започнах да разбирам за какво става въпрос, долових нейния ритъм и съвършената й вътрешна структура. Същото е и с „Ода на славея“, която не мога да чета, без да се просълзя; същото е и със знаменитите строфи за двамата братя — „защо бяха те тъй горди“ и т.н., както и с „Навечерието на деня на света Агнеса“, съдържащо най-богатата, най-чувствената образност в английската поезия, без да се изключва Шекспир. И накрая — четирите велики сонета на Кийтс — „Звезда сияйна“ и прочие…
Ако човек още като млад осъзнае тези неща и притежава добър слух, по-късно лесно би правил разлика между златото и шлаката в онова, което чете. Тези осем стихотворения могат да послужат като пример за майсторство за всеки, който действително се интересува от словото, от неговата способност да въплъщава идеи, да убеждава и очарова. След като си чел Кийтс, известно време подир това имаш чувството, че цялата друга поезия представлява само някакво подсвиркване с уста или мрънкане.
12 август 1940 г.
Работата сред бедняците се отразява различно върху различните хора. Ако самият ти си беден, вникваш в тяхната психология и това те обогатява — например когато някой младеж, работил на луксозни кораби, се прехвърли на най-обикновена шхуна, той ще трябва да споделя лишенията на моряците и несъмнено ще възприеме за цял живот нещо от техния мироглед. Затова пък, ако някоя възпитаничка на Бенингтън реши за разнообразие да поработи един месец някъде из копторите, като прекарва уикендите в разкошния дом на родителите си в Лонг Айланд, тя не би получила нищо друго освен самодоволното чувство, че е избраница, която живее в изобилие.
5 октомври 1940 г.
Радвам се, че си харесала „Смърт във Венеция“. Не виждам никаква друга връзка между тази новела и „Портретът на Дориан Грей“ освен алюзията за хомосексуалните наклонности на двамата герои. „Портретът на Дориан Грей“ е малко повече от силно въздействуваща приказка, която подтиква седемнадесетгодишните към интелектуални занимания (така, както ти възприемаш романа сега, навремето го бях възприел и аз). По-късно, когато го прочетеш отново, ще видиш колко е наивен в основата си. Той се намира някъде в долния, разпарцалосан край на „литературата“ така, както „Отнесени от вихъра“ е в горната граница на масовото четиво. Затова пък „Смърт във Венеция“ е произведение на изкуството, принадлежащо към школата на Флобер, което обаче не значи, че само по себе си не е оригинално. Уайлд е имал два модела за „Портретът на Дориан Грей“: „Шагренова кожа“ на Балзак и „Наопаки“ на Юисманс.