Мамаев:
— Дайте документите. Проклет да сте!
Буров:
— Кой знае защо не се съмнявах, че точно това решение ще вземете. Седнете на моето място, четете внимателно…
— Сега ще започне най-интересното — предупреди Тюрин. — Влиза Николай. Излиза от стаята, където е чакал.
Буров:
— Вие защо сте тук? Никой не ви е викал.
Николай:
— Не подписвай, Петрович. Хвърли писалката!
Мамаев:
— Върви по дяволите! Само твоите съвети ми липсват!
Николай:
— Петрович, той те прееба! Какво, не разбираш ли? Аз чух всичко! Всичко чух, Петрович! Той те нарече измет! Нарече те гнида! Тоя пръч те прееба!
Буров:
— Излезте навън, миличък!
Николай:
— Не мърдай от мястото си, глисто! Стой, педал!
Мамаев:
— Откъде имаш пистолет? Нали ти наредих да го изхвърлиш! Ти защо… Дай ми пистолета!
Николай:
— Седи си, Петрович! Седи си, аз ще го оправя. Той ще отговаря! По законите ще отговаря! Ти на кого бе, пръч такъв, скачаш? Кого наричаш измет? На кого скачаш, пръч вмирисан? Че ти сега подметките му ще ближеш! С език, куче!
Буров:
— Охрана!
Мамаев:
— Хвърли пищова! Хвърли го, идиот!
Буров:
— Охрана!
Николай:
— Ще ти дам аз една охрана!
Мамаев
— Какво правиш?!
Буров:
— Охра…
В говорителчето на диктофона се чуха резки удари, сякаш трошаха орехи.
Пет.
Мамаев:
— Какво направи?! Какво на… Не стреляй в мен!
Не стреляй! Не стреляй в мен!
Николай:
— Ти какво бе, Петрович?! Как можа?!
Мамаев:
— Не стреляй!
Николай:
— Че аз…
Къс автоматен откос.
Тюрин изключи диктофона.
— Охранителят стреля с щайера. Грамотно, по краката. Прибрала го „Бърза помощ“. Мамаев е невредим, отвели са го на „Петровка“, дава показания. Буров — пет куршума в корема. Убит.
— Наигра се играчът! — подхвърли Артиста. — Намерил с кого да си устройва мирогледни дискусии!
— Как е вкарал Николай пистолета в банката? — поинтересува се Боцмана.
— Той има „Глок“ с полимерна рама — обясни Тюрин. — Скенерите за метал реагират на него като на връзка ключове. А може и изобщо да не е минал през контрола. Референтът ги е вкарал през служебния вход.
— Не разбирам — каза Мухата. — Николай наистина ли е искал да стреля по Мамаев?
Тюрин не отговори.
— Кога е станало всичко? — попитах аз.
— Стрелбата — в осем нула пет.
Погледнах часовника си. Три без пет. Буров пусна на пейджъра на Калмиков съобщението „Действайте“ в осем без пет. Заповед за отменянето му няма да има.
На Мамаев му оставаха седемнадесет часа живот.
III
Когато Николай насочи дулото на глока към корема на Буров, Мамаев се вцепени от ужас. Всеки изстрел взривяваше кълбо от болка в мозъка му. Държейки пистолета с малките си като на хлапе ръце, озъбен като вълк, Николай натискаше ли натискаше спусъка и сякаш никога нямаше да спре. Гилзите изскачаха и безшумно падаха на килима. С всеки изстрел дългото, кльощаво тяло на Буров се сгъваше като дърводелски метър, той се смаляваше, докато не заприлича на просната на пода чапла с прекършени крака и крила.
За миг Мамаев бе обхванат от злорада, животинска ярост. Осемдесет и един милиона ти се приискаха, а? А пет куршума? Не искаш ли? Лапай, гадино! Лапай, мръснико! Лапай, лапай! Но в този момент долови с периферното си зрение появилата се на вратата черна фигура на охранителя с малък черен автомат в ръцете и закрещя, без да осъзнава защо, но разбирайки, че трябва да крещи точно това: