— Не стреляй в мен! Не стреляй! Не стреляй!
На лицето на Николай се появи детинска обърканост, той протегна ръка към Мамаев, сякаш да го успокои. В дясната си ръка, както и преди, стискаше глока. Той така и се строполи с него на килима, прерязан през краката от откоса на охранителя — със същата детинска обърканост на лицето.
Мамаев седеше зад бюрото на Буров и не разбираше какво искат от него запълнилите кабинета хора, първо в черно — охраната на банката, после в синьо — ченгетата, и в бяло — лекарите.
— Шок — каза някой в бяло.
Заведоха Мамаев в пушалнята, сложиха го на дивана, запретнаха до голо ръкава му. Той усети хладината от тампона със спирт, после убождане и за известно време се унесе.
Върна се в съзнание веднага, без преход. Главата му работеше ясно, точно. Видя крачещия напред-назад из стаята познат генерал от „Петровка“ и веднага затвори очи. Трябваше му малко време, за да осъзнае положението си.
Първата му мисъл беше: пистолетът. Неговият телохранител застреля президента на Народна банка. С пистолет „Глок“. Проклет идиот! Проклет изрод! Нали Мамаев му заповяда да изхвърли на майната си този пистолет! Заповяда му веднага когато се прибираха вчера вечерта от офиса след разговора с Тюрин. Специално му нареди да спре на крайбрежната и да изхвърли глока в Москва река. Сам трябваше да го направи, но не намери сили да излезе от колата. Николай излезе, каза, че го е изхвърлил. Показа му празния кобур. Не го е изхвърлил, боклукът! И направи ситуацията безизходна. Безизходна! Защото на този „Глок“ виси следователят от Таганската прокуратура!
Тюрин беше прав: следователят беше ликвидиран по заповед на Мамаев. Стана опасен със своето натягане. Люска щеше да пропее на първия разпит. А и нямаше да скрие нищо, веднага щеше да каже, че Мамаев я е помолил да изпрати дванадесетте хиляди долара. След което механизмът на неговата комбинация щеше да лъсне и за най-големия глупак. А следователят изобщо не беше глупак. И не се знае какво можеше да се очаква от него. Той беше разбрал, че е попаднал на златна жила. Малко му беше новото беемве. Намекна, че за него трябва и гараж. Получи си гаража.
Мамаев никога не искаше отчет от Николай кой изпълнява заповедите му. И този път беше уверен, че всичко е направено от някой солнцевски или подолски бандит. Не, сам решил да го свърши. Кеф му е било да очисти ченгето!
Но това после, спря се Мамаев, после. Ще мине време, докато прострелят глока, докато го проверят по гилзотеката и стигнат до Николай. Той няма да пропее лесно. Кой ще му подслади пандиза, ако предаде Мамаев? Ще си признае, разбира се, ще го изстискат, но не днес и дори не утре. Така че този проблем е на втори план.
Ама що за черна дупка! Дори в най-дребното не му провървя! Какво му пречеше на тоя охранител да вдигне цевта по-нагоре и да пререже Николай с откоса не през краката, а през гърдите! И нямаше да има сега никакви главоболия!
Генералът продължаваше да крачи от стена до стена с вид на човек, подготвящ се за важен разговор. Мамаев си представяше какво му се върти сега из акъла. Тия продажни ченгета винаги мислеха само едно: как да одерат повече от изпадналия в трудна ситуация бизнесмен. Е, ти ще ме одереш! Ще ти дам едно дране, гадино!
Мамаев седна, напипа в джоба си кутията „Житан“ и запали цигара. Генералът надвисна над него и попита със съчувствието, с каквото питат престъпник, чиято вина е очевидна и не изисква доказателства:
— Как стана така, Петрович? А?
— Какво е станало? Какво? Според теб аз съм заповядал на тоя изрод да застреля Буров?
— Знам, че не си. Аз знам. Обаче как изглежда отстрани? Твоят охранител пред теб убива президента на банката. Дошъл си при него по работа с куфар зеленички. Не сте се споразумели…
— Колко бях в безсъзнание? — попита Мамаев.
— Почти два часа.
Мамаев погледна часовника си. Десет и петнадесет. Два часа и нещо пропаднаха. Откъртиха се като парче мазилка. Потънаха. Два часа от живота му.
— Калмиков? — попита той.
— Търсим го. Търсим го твоя Калмиков. Но сега не става дума за него. Делото е взето под контрол от главния прокурор. Всички наши са на нокти. Шега ли е: застрелян е самият Буров. В собствения му кабинет! Резонансно престъпление, Петрович. Как да се приглуши? Само по един начин: да се стовари всичко върху теб. Трудничко ще бъде да те измъквам от това дело. Направо ти казвам: трудничко.