Съдията с мъка се сдържаше да не прекъсне адвоката и да поиска да говори по делото. Но той знаеше, че Кучеренов точно това очаква и тогава на подсъдимата скамейка заедно с руската държавна система ще се озове и руското правосъдие.
Калмиков не слушаше речта на адвоката. Гледаше в ъгъла на залата, където редом с доктор Перегудов и неговите приятели седеше жена му. Той дори не разбра веднага, че му дават последната дума. Съдията повтори. Калмиков стана и вкопчи ръце в решетката.
— Не съм виновен, Галя — произнесе той в мъртвата тишина на залата. — Кажи на Игнат: не съм виновен. Кажи му!
— Ще му кажа, Костя — отвърна тя. — Не си виновен, знам. Ние те обичаме. Ще те чакаме!?
Когато вече беше станал от креслото, оглеждайки строго изправилите се и замрели в очакване хора в залата, вече извисил се над тях не поради ръста си и височината на катедрата, а поради своето положение на решаващ съдби, вече произнасяйки думите „В името на Руската федерация“, съдията Сорокин изведнъж си помисли, че всичко трябва да се започне отначало, да върне делото за доразследване. Но той разбираше, че това нищо няма да промени. Сега или след половин година Калмиков ще бъде осъден. И може би дори по-сурово.
Той обяви присъдата: шест години лишаване от свобода в колония със строг режим.
Това беше минимумът. Като се върна в своя кабинет след приключването на процеса, той съблече тогата.
Както палачът сваля червената мантия и качулката.
V
Присъдата не беше обжалвана и влезе в сила.
По телевизията показаха репортаж от процеса. Съдията Сорокин не го гледа, но жена му го видя. Тя каза, че адвокатът Кучеренов е изглеждал много готин, а съдията и прокурорът — мрачни гадове.
Така оцениха репортажа народните маси. Началството оцени нещата по друг начин. След известно време председателят на Таганския районен съд получи повишение — стана член на Върховния съд. Мястото му зае съдията Сорокин. Прокурорът получи нов чин — старши съветник от правосъдието.
Обаче следователят, който водеше делото на Калмиков, така и не стана майор. Не стана дори капитан — юрист първи клас. Две недели след приключването на процеса срещу Калмиков той беше убит с няколко изстрела от упор в новата си кола БМВ през нощта на 46-ия километър от Рязанското шосе. Не откриха извършителите. Не изясниха и защо се е озовал следователят през нощта на Рязанското шосе.
Съдията Сорокин нямаше никакво основание да свързва това престъпление с процеса срещу Калмиков, но някакво чувство му подсказваше, че тази връзка съществува.
Осъденият Калмиков беше изпратен да излежава присъдата си на Колския полуостров, в една колония в Мурманска област. През септември 2000 година той беше освободен от затвора по закона за амнистията, приет от Държавната дума във връзка с 55-годишнината от Деня на победата на съветския народ над фашистка Германия. Според този закон амнистията обхващаше лицата, притежаващи държавни награди на СССР и Руската федерация.
Осъденият Калмиков подлежеше на амнистия, защото — както беше установено при изучаването на архивите на Комитета за държавна сигурност на СССР и потвърдено от Главното управление на архивите при МС на Русия — през 1989 година за героизъм, проявен при изпълнението на специална правителствена задача, с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, неподлежащ на публикуване в печата, Константин Игнатиевич Калмиков е бил удостоен със звание Герой на Съветския съюз (посмъртно).
Втора глава
Силните на деня
I
Когато на човек всичко му е наред, дори президентът му харесва.
Владимир Петрович Мамаев, генерален директор на компанията „Интертръст“ и собственик на банка „Евро Аз“, харесваше президента Елцин. Дори в последния период от неговото управление, когато той не се харесваше на никого. Смееше се от сърце, гледайки по телевизията как пияният като кирка президент дирижираше оркестъра в Берлин. Кефеше се, като гледаше как Елцин обхожда с тежък поглед хората около кръглата маса в Екатерининската зала на Кремъл и ръмжи: „Не седим както трябва.“
Жена му се възмущаваше:
— Той позори Русия!
— Глупачка — добродушно й отвръщаше Мамаев. — Той развлича Русия. Помага ни да се почувстваме умни. Дори на теб.
Жена му се обиждаше и отиваше да гледа телевизия в кухнята.
Харесваше му и президентът Путин.
Жена му го плюеше: