— Гърка е конкретен мъж — докладва Николай на Мамаев. — При него няма засечки.
Вечерта на четиринадесети септември Гърка предаде, че е изпратил четири от най-добрите си момчета, те ще свършат работата. На петнадесети септември не дойде потвърждение. След още един ден Гърка съобщи, че и четиримата му човека са трупове, а къде се е дянал клиентът, не е ясно. Сега проучват ситуацията. Като се ориентират, веднага ще се обадят.
Мамаев разбра, че не може да чака какво и кога ще му съобщят мурманските бандити. Налагаше се да действа сам. И то много бързо. Той нареди да намерят и да извикат при него началника на службата за сигурност на „Интертръст“, бившия подполковник от милицията Тюрин.
Тюрин изпълняваше същата роля като Николай: беше офицер за връзка, поддържаше контактите с МВР. Служил бе в московската милиция двадесет и пет години, знаеше всички и всичко за тях. Някога беше един от най-добрите оперативници в Московското градско управление на МВР, после му стана скучно, започна да пие, да нахалства пред началството и още ненавършил петдесет години, се озова в пенсия.
Мамаев се сблъска с Тюрин в последния ден от неговата милиционерска кариера. Един от деловите партньори на Мамаев беше подследствен, заплашваше го десетгодишна присъда. С усилията на Мамаев замотаха разследването. Той пристигна на „Петровка“, за да съобщи на един от заместник–началниците на Градското управление, закрил делото, номера на сметката в австрийската банка, където беше преведен хонорарът му. Секретарката го помоли да изчака: генералът бил зает. Не се наложи да чака дълго. От кабинета първо се чуваше ясно разговор на висок тон, после вратата се отвори, излезе едър мъж в цивилен костюм с мътни, сякаш недоспали очи и сънлива физиономия и мълчаливо, без да поглежда никого, тръгна към изхода.
— Подполковник Тюрин, заповядвам ви да се върнете! — кресна изтичалият след него от кабинета си генерал.
— Абе я вървете всички на…! — изръмжа в отговор подполковник Тюрин и излезе, като тресна вратата.
— Съвсем се е разпасал, ще се наложи да го уволня — съкрушено се оплака генералът на Мамаев. — Отиват си професионалистите, отиват си. А как да ги задържиш? Във всяка охранителна фирма ще получават десет пъти повече!
— А той професионалист ли е? — поинтересува се Мамаев.
— От най-добрите — потвърди генералът. — С кого да работиш? С кого, питам ви, с кого?
И в гласа му имаше такава мъка, че Мамаев изпита искрено съчувствие към него, забравяйки за момент, че събеседникът му току–що получи подкуп от сто хиляди долара и единственото, което наистина го вълнува, е доколко добре пазят тайната на влоговете в австрийските банки.
Тюрин прие предложението на Мамаев да оглави службата за сигурност на „Интертръст“ без никакъв ентусиазъм, почти с досада, но бързо оцени прелестите на пълната самостоятелност и заплатата от пет хиляди долара месечно. След живота от аванс до заплата той усети влечение към костюмите от „Армани“, френските парфюми и колекционния коняк, към интересните жени, предимно актриси от „Таганка“. Ухажваше ги красиво, изпращаше им цветя, чакаше ги след спектаклите с тъмновишневото си „Волво-940“, купено му от „Интертръст“, водеше ги на вечеря в най-модните московски ресторанти. Но зад външността на застаряващ плейбой с високомерно и сякаш постоянно сънливо лице той си оставаше все същото печено ченге. И точно на него Мамаев заповяда спешно да лети до Мурманск.
— Искам да знам какво е станало на петнадесети септември в района на ИТК–6 — напътстваше той Тюрин. — Всичко, което са изровили ченгетата. До последната дреболия. Знаеш към кого да се обърнеш. Не жали мангизите. Ще се обадя да те посрещнат. И после веднага обратно.
Със следващия полет за Мурманск замина и Николай. Не биваше да ги изпраща заедно. Те просто не се понасяха. Николай ненавиждаше Тюрин, както всеки престъпник мрази ченгетата. Тюрин се отнасяше към Николай с нескрита гнусливост, както всяко ченге се отнася към рецидивиста. Само веднъж, проявявайки по задължение загриженост за сигурността на Мамаев, Тюрин заведе Николай в стрелбището на милиционерската школа и му даде урок по стрелба. На въпроса на Мамаев доколко Николай владее оръжието, Тюрин само презрително се подсмихна:
— Не му е нужен „Глок“. Трябва му кама.
В Мурманск Николай трябваше да проведе разследване по своите канали.
Сведенията, които донесоха Тюрин и Николай, много разтревожиха Мамаев. Всички фибри на душата му завибрираха от високо напрежение на приетия сигнал за опасност.