— Знаем колко струват бандитските клетви! — пренебрежително подхвърли Мамаев.
— Не е толкова просто — възрази Николай. — Там си имат свои сметки. Наскоро ченгетата яко са надупили Гърка. Брат му и още двама авери са подследствени в питерския пандиз „Кръстовете“. Трима са обявени за издирване. Ако Гърка преглътне и това, ще го размажат. Собствените му хора. За признат бандит това е, сам разбираш… Така че настроението му е много сериозно.
— Пука ми за неговите настроения. Говори по работата.
Хората на Гърка прочесали всичко наоколо, продължи разказа си Николай. Освен това, което изровили ченгетата, успели да научат още нещо. Три дни край пазарчето пред лагера се мотали двама непознати със старо жигули, мурмански номер. Чакали някого. Единият, дребен, се шматкал из пазара. Другият седял в колата. Някакъв местен човек, който припечелвал там с москвича си, запомнил номера. Кога го Калмиков тръгнал пеша, двамата с бялата „Нива“ поели след него. След известно време тръгнали и двамата с жигулата.
— Защо са тия подробности?
— Сега ще разбереш. По номера открили в Мурманск собственика на жигулата. Той казал, че е дал колата с пълномощно на някакви московчани. Платили предварително, дали му залог, всичко, както е редът. На петнадесети късно вечерта върнали колата. Колата взел някакъв мъж на име Пастухов. С него имало още трима. Гърка е сигурен, че тези са очистили хората му.
— Сигурен? Защо? — не разбра Мамаев.
— Няма кой друг.
— Ама че логика!
— Не бързай, Петрович — предупреди Николай. — Има и още нещо. По списъците на летището открили тримата: Пастухов, Мухин, Хохлов. Заедно пристигнали, заедно отлетели. Четвъртият най-вероятно си е заминал с влак. Двамата имали пистолети. С редовни разрешителни. Служители на московската частна детективско-охранителна фирма „МХ плюс“. При качването в самолета предали пищовите си, на слизане ги получили. Четирима. Двамата въоръжени. Охранителна фирма. Загряваш ли?
— Има над какво да се помисли — кимна Мамаев.
— Гърка моли да проучиш тия московчани. По всички канали. Спешно. И да му пратиш факс. Той веднага ще се заеме с тях.
— Ще ги проучим — след пауза реши Мамаев. — Гърка ще почака. Първо трябва да се ориентираме сами. Все пак нещо в тая работа…
Той млъкна.
— Какво има? — настръхна Николай.
— Светлината — отвърна Мамаев кой знае защо шепнешком. — В оня прозорец. Свети! Виждаш ли?
— Виждам.
Мамаев се хвърли към телефона и набра мобилния на Тюрин. В слушалката се чу музика, после недоволният глас на началника на службата за сигурност:
— Слушам. Кой е?
— Аз какво ти наредих, мамка му? — изсъска Мамаев в слушалката. — Заповядах ти да се следи денонощно!
— Ти ли си, Петрович? Те следят.
— Спри музиката!
— Не мога. Това е групата на Хун Хуурту. А съм при китайския летец Джао Джа.
— При кого?!
— Това е ресторант на „Лубянка“. Така се казва: „При китайския летец Джао Джа“. Почакай, ще изляза. Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че там има някой! В оная стая!
— Защо реши така?
— Там свети! Свети! Ето защо! Къде са твоите кадри?
— Сега ще изясня. Стой на телефона.
— Работник, мамка му! — изпсува Мамаев. — Той бил при китайския летец. Музика слуша! А аз го отвличам!
— Петрович, те са на мястото си — съобщи Тюрин. — Единият е долу във входа, вторият на етажа. Няма външни хора в квартирата. Само живущите там.
— Да влязат и да проверят — заповяда Мамаев.
— Нощ е — опита да възрази Тюрин. — Може би сутринта?
— Никаква сутрин!
— Е, щом настояваш…
— Слушай, Тюрин. Не ми прави услуги, няма нужда — каза Мамаев. — Ако не ти харесва да работиш за мен, кажи. Няма да те задържам. Даже компенсация ще ти дам. И си седи в тая китайска кръчма, ако щеш, денонощно!
— Можеш да ме уволниш без всякакви компенсации, обаче не закачай китайския летец! — неочаквано се озъби Тюрин. — Това е най-стилното място в цяла Москва. Най-стилното. За тези, които разбират, естествено!
— Ти какво, бе? — обърка се Мамаев.
— Нищо! Китайският летец му бил кръчма! За да го оцениш, трябва вкус! Разбира се, ако цял живот си поркал „Солнцедар“, „Шато Марго“ няма да ти хареса!
— Отивай и провери! Веднага! — кресна Мамаев. — Под какъвто щеш предлог! Обаждане в „Бърза помощ“, пожар, спукана тръба. Изпълнявай!
— Отивам — изръмжа Тюрин. — Още ли свети?