— Да! Свети!
И в този момент светлината угасна.
Мамаев вече знаеше какво ще докладва Тюрин: квартирата е проверена, в стаята няма никой. Точно това чу:
— Никой няма, Петрович. Бабичките спят, каналджията е поркан. В стаята има педя прах, никакви следи. И никаква светлина. Да не ти се е привидяло?
— Привидя ми се — раздразнено подхвърли Мамаев. — И на мен ми се привидя, и на Николай! И на двамата ни се е привидяло!
IV
Пастухов, Мухин, Хохлов. И още някой четвърти. Два пистолета. Московска детективско-охранителна фирма.
Появата им край ИТК-6 не би могла да бъде случайна.
Мамаев заповяда на Тюрин да се заеме с тази четворка. Той задейства всичките си връзки, но нищо не научи. Нито един от тях не фигурираше в милиционерските досиета. Частната детективско-охранителна фирма „МХ плюс“ беше официално регистрирана, имаше лиценз за дейност. Името на фирмата беше образувано от първите букви на фамилиите на съсобствениците Мухин и Хохлов. Милицията нямаше никакви претенции към фирмата. Ако се съди по отчетите в данъчната служба, работата на тая „МХ плюс“ не вървеше кой знае колко, доходите им едва стигаха да си плащат наема за офиса в сутерена на една от старите сгради в района на „Неглинка“.
Тюрин отиде дотам, но офисът беше заключен. Никаква табела. Местният квартален съобщи, че момчетата са нормални, от бившите военни. Отначало висели в офиса по цели дни, чакали клиенти, сега се вясват от време на време. Не им потръгна работата, заключи кварталният.
Това не беше информацията, която искаше да получи Мамаев. Изобщо не беше информация. Нормални момчета, бивши военни, по цели дни заключен офис. Това можеше да бъде какво ли не. След като поразмисли, Тюрин реши да ги подхване от другия край. Той се срещна със стар познат, полковник от „Лубянка“, с когото някога беше имал служебни контакти, и го помоли да проучи тази четворка по линия на ФСС.
След два дни Тюрин влезе в кабинета на Мамаев, разпръсквайки около себе си як конячен аромат, и положи пред шефа си ксерокопие от докладна записка. Но не изглеждаше тържествуващ, а много разтревожен. И дори постоянната му сънливост беше изчезнала.
— Чети, Петрович. Докладната е отпреди три години, но не е изгубила актуалност. Няма да казвам какво ми струваше да я получа.
— Какво?
— Пет стотака в зелено. И невероятно количество френски арманяк. Но документчето е много любопитно. Струваше си.
Мамаев прочете:
„До ФСС на РФ
От началника на оперативния отдел на УПСМ полковник Голубков.
Оперативният отдел на УПСМ разполага с определена информация за група бивши руски военнослужещи, привлекли вниманието на СВС…“
— Какво е това УПСМ?
— Попитах. Знаеш ли какво ми отговори той? „Не питай, Тюрин. По-добре е да не знаеш.“ Така ми каза моят познат. А той е от тия, дето знаят какво говорят.
— И не ти каза? — не повярва Мамаев.
— Каза, разбира се. Някъде на втория литър. Управление за планиране на специални мероприятия. А виж на кого е подчинено… — Тюрин многозначително вдигна очи към тавана. — По-добре е да не питаш.
Мамаев се върна към текста:
„А именно:
бившият капитан от спецназ С. С. Пастухов (псевдоним Пастух), род. 1970 г., живущ в с. Затопино, Зараиски район, Московска обл.;
бившият капитан от медицинската служба И. Г. Перегудов (псевдоним Док), род. 1963 г., живущ в гр. Подолск;
бившият старши лейтенант от спецназ Д. А. Хохлов (псевдоним Боцмана), род. 1968 г., живущ в гр. Калуга;
бившият старши лейтенант от спецназ С. Б. Злотников (псевдоним Артиста), род. 1969 г., живущ в гр. Москва;
бившият лейтенант от спецназ О. Ф. Мухин (псевдоним Мухата), род. 1972 г., живущ в гр. Москва…“
— Перегудов е докторът от рехабилитационния център при болницата, където се е лекувал Калмиков — припомни Тюрин. — Другите четирима са онези същите.
„Всички гореизброени лица са служили в Чечня и са участвали непосредствено в бойните действия в състава на специална диверсионно-разузнавателна група, оглавявана от Пастухов. Операциите на групата са се отличавали с висока резултатност, което неведнъж е било отбелязвано от командването. Всички членове на групата имат медали и ордени на РФ, а Пастухов е награден и с американския орден «Бронзов орел» за освобождаването на отвлечените от чеченски терористи репортери на Си Ен Ен Арнолд Блейк и Хари Грийнблат.
През пролетта на 1996 година със заповед на зам.-министъра на отбраната всички членове на групата начело с Пастухов са били разжалвани и уволнени от армията «за неизпълнение на бойна заповед». По неизвестни причини липсва каквато и да било информация за случая.