През лятото на 1996 година поради възникнала ситуация. Оперативният отдел на УПСМ привлече Пастухов и членовете на бившия му екип за участие в мероприятие, изискващо висока професионална подготовка, но изпълнителите да нямат никаква връзка със спецслужбите. Поставените пред тях задачи бяха изпълнени доста успешно. Това ни даде основание и по-късно да търсим от време на време услугите им…
Но в последно време не поддържаме с тях никакви взаимоотношения.
Всички те са професионалисти от извънредно висока класа, до съвършенство владеят всички видове огнестрелно и хладно оръжие, бойна и гражданска техника, изключително ефективни методи на ръкопашен бой, притежават навици за оперативна работа и т.н. Но вътрешното духовно прераждане, настъпило във всички тях след уволнението им от армията и особено в Пастухов, ни принуди да се откажем напълно от всякакви форми на сътрудничество с горепосочените лица.
Първата причина за това е тяхната извънредно нараснала алчност. Дори за участие в операции без риск за живота им те изискват по 50 хиляди амер. долара за всеки, при това в брой и предварително. Второ. При изпълнението на поставените задачи проявяват жестокост, далеч невинаги оправдана от обстоятелствата, а понякога напълно излизат от рамките на закона.
Трето. Безпрекословно подчинявайки се на своя командир Пастухов, те прекалено често игнорират указанията на ръководителите на операцията, като постигат целите чрез методи, които на самите тях им изглеждат по-оптимални.
Четвърто. Въпреки че от доста дълго време оперативният отдел на УПСМ не ги привлича за сътрудничество и следователно не им изплаща никакви хонорари, съдейки по всичко, те не изпитват недостиг на финансови средства, макар че само един от тях, Пастухов, работи в построен от него дърводелски цех. Възможно е да изпълняват конфиденциални поръчения на частни лица или бизнес структури, но не бива да се изключват и връзките им с престъпния свят — дори ако засега такива няма, те са напълно възможни в бъдеще.
Не ми беше разяснено от какво конкретно е продиктувано запитването на СВС, затова съм лишен от възможността да направя по-подробни коментари. Началник на оперативния отдел на УПСМ
Тюрин внимателно следеше реакцията на шефа си.
— Е, какво ще кажеш?
— Любопитен документ — оцени го Мамаев. — Много любопитен.
— Слабо казано. Разбра ли какви са те?
— Да. Наемници.
— Точно така. Целият въпрос е: кой ги е наел?
Мамаев си имаше съображения по този повод, но премълча.
— Има още едно друго — след като не получи отговор, продължи Тюрин. — Ти ме пресираш, намекваш за компенсации разни…
— Не си надувай цената — прекъсна го Мамаев. — Кажи благодаря, че не те изгоних, когато проспа килъра.
— Аз съм го проспал?
— А кой? Ти си началник на службата за сигурност. Килърът три месеца е ходил по петите ми. Къде е била твоята служба? За какво ти плащам?
— За това, че умея да мълча.
— Какво намекваш, мамка му? — кипна Мамаев.
— Не се пали, Петрович — мрачно го посъветва Тюрин. — Не се пали. Ти ми плащаш, но не си ме купил. Аз не се навирам в твоите работи. Наиграх се да служа на закона. Стига ми. Твоите дела са си твои. Но и ти не ме принуждавай да говоря за това, което не искам. Разбра ли? Не ме принуждавай! Да продължавам ли? Или пак ще се правиш на девственица?
— Докладвай!
— Помниш ли тетрадката, която иззеха от Калмиков? С твоите маршрути и схемите за покушение.
— Е, и?
— Помниш ли я, или не я помниш?
— Помня!
— Сега виждам, че я помниш. Не ми излизаше от главата. Имаше нещо в нея, даже не знам какво. Нещо непонятно. Всички тези условни обозначения. Усещаше се система, школа. Накратко, помолих моите момчета да я копират. И показах копието на оня от ФСС. А той, ще отбележа, навремето е завършил Академията на КГБ. И знаеш ли какво каза?
— Секунда — прекъсна го Мамаев, като забеляза на пулта на интеркома сигнал за спешно повикване.
— Обажда се президентът на Народна банка господин Буров — докладва секретарката. — Ще говорите ли?
Мамаев се намръщи. Никаква работа нямаше с Буров. Срещайки се в Белия дом или на икономически съвещания, те си кимаха отдалеч, като при това Буров сякаш заговорнически му намигаше. Тези намигания никак не се харесваха на Мамаев. След паметната среща в офиса на Народна банка те бяха разговаряли само веднъж — преди три месеца. В разговора Буров показа подозрително добра осведоменост за делата на „Интертръст“. На Мамаев това съвсем не се хареса. Нямаше никакво желание да влиза в контакт с него, но и не виждаше причини да се измъква от разговора. Затова нареди: