— През осемдесет и първа година ходех на училище — оправдах аз своето историческо невежество. — В четвърти или пети клас.
— А аз учех в първи курс на Военномедицинската академия — съобщи като свое оправдание Док.
— През осемдесет и първа нямаше нищо хубаво — информира ни архиварят. — През осемдесет и първа година се насирахме в Афганистан на всяка крачка. А защо? Защото воювахме на сляпо. Разузнаването е очите на армията. Очите на разузнаването е агентурата. Обаче ние нямахме агентура. А муджахидините имаха. И пакистанците имаха. И ЦРУ имаше. Сега ясно ли ви е защо не са дали на вашия Калмиков да се доучи, а са го прехвърлили спешно в Афганистан?
Това беше ясно. Неясно беше какво е станало с него после. В този контекст „изчезнал безследно“ би могло да значи какво ли не.
— Някога ще бъде написана истинската история на Афганистанската война — каза полковникът. — И ще се ужасим от това, което ще научим. Истината винаги е ужасна. Истината за войните е чудовищна. А може и никога да не бъде написана. Времето лети твърде бързо. Прекалено много събития. Няма време да се огледаш. Затова с тъпа упоритост се навираме в същите минни полета, където вече сме се взривявали.
— Занимавали ли сте се с Афганистанската война? — попитах аз.
— Не. Интересувал съм се. Това не е моята тема.
Моята тема е войната с Финландия. Още съм там, през тридесет и девета година, на линията „Манерхайм“.
— Как изглежда от там нашият сегашен живот?
— Ако се гледа външната страна — щастие. Това, за което тогава не е било възможно дори да се мечтае. Рай. Истински рай. Ако се копне по-дълбоко, се усеща близостта на ада. Служили ли сте?
— Да — потвърди Док.
— Офицери?
— Да.
— Воювали ли сте?
— Да.
— Чечня?
— Че къде другаде?
— Тогава сами разбирате всичко. Адът не е изчезнал. Ние си го влачим от миналото в бъдещето. Сами си го мъкнем. Не, аз не съм се занимавал с Афганистан. Но има един човек, който знае всичко за Афганистанската война. Наистина, не съм сигурен, че ще поиска да сподели знанията си. Тук всичко зависи от вас. Ако успеете да го убедите, че не ви движи празно любопитство — ще ви разкаже. Ако не — няма.
— Ще опитаме — каза Док.
— Тогава си запишете: генерал-лейтенант Лазарев. Сега е пенсионер. Живее някъде край Москва. Преди време идваше тук, в архива. Искаше да анализира уроците от Афганистанската война. После го заряза. Каза: на никого не е нужно. Това е неправилно. Ако сега не е нужно, ще потрябва в бъдеще. Но не успях да го разубедя. Опитайте се да го намерите. В Афганистан е командвал отряда „Каскада“. Той би могъл да знае за вашия пациент. Имате ли още въпроси?
— Имаме — каза Док. — Какво е станало в Афганистан през декември осемдесет и четвърта година?
— Петнадесети декември осемдесет и четвърта година — уточних аз.
— Добре, младежи, много добре — кимна полковникът. — А аз вече си мислех, че няма да попитате. Какво е станало на петнадесети декември, не знам. Но знам какво е станало на четиринадесети декември. На четиринадесети декември осемдесет и четвърта година в двадесет и три часа и петнадесет минути московско време на съветското военно летище до Кандахар е била извършена една от най-големите диверсии през цялата Афганистанска война. Били са взривени наш бомбардировач, два изтребителя и два военнотранспортни самолета. Провален бил наш десант в тила на муджахидините. Ето какво се е случило през този ден. Затова и ви казах, че амнезията на вашия пациент може да не е последица от раняването, а от нещо съвсем друго.
Той ни даде малко време да смелим информацията и предупреди:
— Само не си правете прибързани изводи, младежи. Вие сега сте в известен смисъл историци. Това е висока длъжност. Тя задължава. Историкът не бива да е припрян. Припреният историк — това е политик. А какви са политиците? Паразити. Паразитират върху всичко. Върху липсата на памет у народа, върху неговите нещастия, върху неговите надежди за по-добро бъдеще. Желая ви успех. А на мен вече ми е време да пробия линията „Манерхайм“.
— Желаем ви победа — на свой ред му пожела Док.
— Иска ли ти се да си историк? — попитах Док, когато излязохме от сградата на архива — сякаш изплувахме от мрачните дълбини на миналото в безгрижното съвремие с безоблачно небе и пламтящи под слънцето брези.