Посетителят беше около седемдесетгодишен. Малкото сбръчкано лице преминаваше веднага след рошавите сиви вежди в жълта, яйцевидна плешивинка, обрамчена с дълги мазни коси. Черното сако с подвити ревери беше обсипано с пърхот. Изпод късите крачоли на панталона се подаваха пилешки крака със свлечени върху подпетените обувки чорапи с неопределен цвят. Ако ги нямаше вързаната на голям възел вратовръзка и черната кожена папка на коленете му, спокойно можеше да бъде взет за клошар, изхранващ се със събиране на празни бутилки.
— Запознай се, Тюрин — предложи Мамаев. — Това е Иван Иванович Иванов.
— Иван Иванович Иванов? — озадачено повтори Тюрин.
— Това ми е псевдонимът — със срамежлива усмивчица поясни посетителят. — Засега не бих искал да го разкривам. Ще го направя, когато стигнем до съгласие.
— Иван Иванович е ветеран от въоръжените сили, военен юрист — обясни Мамаев, като наблюдаваше с насмешка объркания Тюрин. — По време на Афганистанската война е бил председател на военен съд.
— Временно изпълняващ длъжността председател на военния съд на една от частите — поправи го Иванов.
— Коя? — попита Тюрин.
— Ще кажа, като му дойде времето.
— Иван Иванович ми разказа много интересна история. Искам и ти да я чуеш.
— Петрович, хайде да е друг път — предложи Тюрин. — Сега имам по-важна работа.
— Не — прекъсна го Мамаев. — Сега нямаме по-важна работа. Заповядайте, Иван Иванович — покани той госта и го поведе към стаята за отдих, където масичката вече бе сервирана. — Седнете, хапвайте каквото дал господ.
— Малко ми е неудобно — смутено проговори Иванов, като оглеждаше лакомо голямото плато миниатюрни сандвичи с филе от есетра и тарталетките с черен и червен хайвер.
— Не се стеснявайте — окуражи го Мамаев. — Една чашка?
— А може ли?
— Защо не? Водка? Коняк?
— По-добре уиски. Някога обичах уиски.
Посетителят обърна чашка дванайсетгодишен скоч и започна да набива тарталетките, избирайки тези с черния хайвер. Вземаше ги с ръце от платото, без да ги прехвърля в чинията си, дъвчеше припряно, само дето не се давеше. На лицето на Тюрин се появи гримаса, сякаш ей сега ще повърне. Мамаев мълчаливо пушеше и наблюдаваше госта. Той нагълта последната тарталетка с черен хайвер и потърси с поглед дали не се е завряла сред сандвичите още една. След като не откри, въздъхна със съжаление и изтри устните си с някаква съмнителна кърпичка.
— Може ли още една чашка? Поне половинка?
— Налейте си, сипвайте — радушно разреши Мамаев.
— Значи искате да ви разкажа моята история още веднъж? — поинтересува се Иванов, като препълни чашата така, че уискито се разля по покривката.
— С всички подробности. Тюрин ще я оцени от професионална гледна точка. Служил е в Московското главно управление на вътрешните работи. Може да се каже, че сте колеги.
— Много ми е приятно, колега — срамежливо се усмихна Иванов. — Много, много ми е приятно. Ще пийнете ли с мен?
— На работа не пия — отказа Тюрин. — По принцип.
— Уважавам чуждите принципи. Аз също никога не пиех на работа. За ваше здраве!… Ще започна от началото. На младини исках да стана писател. Но така се стекоха нещата, че животът ми мина в органите на военната прокуратура. Това е тежка и отговорна работа. Не ми оставяше нито време, нито сили за литературна дейност. Но аз мечтаех някога да напиша книга „Записки на военния прокурор“. И събирах по мъничко материал за нея. Правех си извадки от делата, снемах копия от най-интересните документи. Когато ме изпратиха в ограничения контингент съветски войски, изпълняващи интернационалния си дълг в Демократична република Афганистан, разбрах, че това ще бъде най-важната част от моята книга. И затова си водех особено старателно записките. Това е, така да се каже, преамбюлът. Както ние, юристите, казваме: уводната част — съобщи Иванов и почовърка с нокътя на кутрето из зъбите си. — Извинете, залепнал беше хайвер. Съвсем не ги бива вече зъбите ми, а за нови няма пари. Знаете ли колко струва една пломба в „Мастер Дент, стоматологична верига, само се обади“? Десет условни единици! Каквото си искат, това правят! Преминавам към изложението — продължи той. — Стана така. През нощта ме извика командващият армията и ми заповяда да летя до една от частите, за да проведа там заседание на съда…