— Много — каза Люска.
— Аз също — кимна шофьорът. — Значи хармонията е запазена. За какво е времето? За да го превръщаш в пари. За какво са парите? За да икономисват време и да превръщат необходимостта в удоволствие. Ако ви потрябва такси, винаги съм на вашите услуги.
Той връчи на Люска визитката си и замина. На картичката пишеше:
„Изя Глан
Член на Съюза на писателите на СССР“
— О, Господи! — каза Люска. — Папа! Не ти ли се струва, че живеем в преобърнат надолу с главата свят?
Чак преди разсъмване, когато Люска заспа, а Мамаев отиде в кухнята да изпуши една цигара, най-после си спомни фразата, която се въртеше из главата му през целия ден:
„Есента дарява със жълтици уличния музикант.“
И веднага след това си спомни, че не преведе, както обеща на Пастухов, двадесет хиляди долара в сметката на рехабилитационния център на доктор Перегудов. Първо се ядоса на себе си, защото не понасяше и най-дребната неточност в работата и не прощаваше такова нещо нито на своите служители, нито на себе си. Но после махна с ръка: майната му. Каквото и да е научил Пастухов за Калмиков, то нищо няма да промени.
Изминалият спокоен есенен ден сякаш беше изпълнил със спокойствието си и самия него. Всички съмнения изчезнаха. Архивът на Военната колегия на Върховния съд — това са документи под строг отчет. Те не биха могли да пропаднат. Значи ще се намерят. След ден-два с издирването на Калмиков ще се заеме милицията. Ченгетата имат много повече възможности от наемниците. А виж, той ще се погрижи ченгетата да се разтичат с пълна сила.
III
Тюрин се обади вечерта два дни след тази разходка и каза, че ей сега ще намине. По мрачния вид на началника на службата за сигурност Мамаев разбра, че новините, които носи, са лоши.
Той грешеше — не бяха лоши. Много лоши бяха.
Както винаги Тюрин беше с костюм от „Армани“ и модна вратовръзка, но въпреки това имаше вид на районен оперативник, който няколко дни е следил престъпник, а после си е изяснил, че през цялото време е вървял по лъжлива следа, гонил е вятъра.
— На шестнадесети декември осемдесет и четвърта година в Кандахар не е имало никакъв военен съд — докладва той.
— Как така не е имало? — учуди се Мамаев.
— Ами не е имало. Ако се замисли човек, не би могло и да го има. Смятай сам. На четиринадесети декември става диверсията, а на шестнадесети веднага съд? Провели са цялото разследване за два дни?
— Нищо не разбирам — каза Мамаев. — Ами протоколите на оня мухльо? Той да не ги е измислил? За да ме изцица? Тетрадката нали е стара!
— Може и да не ги е измислил. Дори най-вероятно не ги е измислил. Тук има нещо друго, Петрович.
— Какво друго? — разяри се Мамаев. — Какво друго може да има? Лошо сте търсили — ето ти цялото обяснение!
— Добре търсихме — възрази Тюрин.
— Значи са изгубили архивите!
— Нищо не са изгубили. Всички архивни дела на Военната колегия от декември осемдесет и четвърта година са си на мястото. А такъв процес не е имало. Ще ти кажа нещо повече. Проверих по картотеката свидетелите, които са били разпитвани на процеса. Не са служили такива в Съветската армия. Нямало е такъв командир на полк. Не е имало и такъв началник охрана на летището. Та значи…
— Почакай, не бързай! — раздразнено го прекъсна Мамаев. — За къде бързаш?
— За никъде.
— Аз също. Хайде да се оправим! Имало ли е диверсия на летището?
— Диверсия е имало.
— Самолетите взривени ли са?
— Взривени са.
— Но военен съд е нямало?
— Военен съд е нямало.
— Тюрин, какви ги дрънкаш? Самолетите сами ли са се взривили?
— Не са гръмнали сами. Диверсията са извършили муджахидините. Калмиков няма нищо общо. На петнадесети декември е изчезнал безследно. Така е записано в досието му. Аз между другото не съм първият, който се е заинтересувал от досието. Преди мен го е вземал Пастухов. В регистрационния дневник е записана фамилията му. А за диверсията ми разказа полковникът от архива. Дори ми показа запис в историческата книга на авиополка. Това е нещо като хроника, каквато водят във всяка военна част. Преписах си я. Ето какво пише там…
Тюрин извади бележника си и прочете:
— „На четиринадесети декември осемдесет и четвърта година в двадесет и три и петнадесет московско време в резултат на диверсия, извършена от агентурата на Ахмед хан, бяха взривени един фронтови бомбардировач Су-24, два фронтови изтребителя МиГ-29 и два военнотранспортни самолета Ил-76. Един редник от охраната на летището загина, четирима бяха ранени.“