— Това е таймер, шефе — обясни охранителят. — Едно време се продаваха по всички магазини за електроматериали. Включва и изключва лампите, радиото, телевизора.
— Не сме ние, не сме ние — изплашено се разкудкудякаха бабичките. — Васка каналджията е, няма кой друг! Трябва да го изселят тоя алкохолик. Откакто се запи със земляка си, не е изтрезнявал!
— С какъв земляк? — попита Мамаев.
— Не знаем. Идва някакъв земляк при него. Оттогава не спира да се налива.
Васка каналджията лежеше на кушетката в стаята си, хъркаше и не даваше никакви други признаци на живот. По всички ъгли се търкаляха празни бутилки. На масата се виждаше начената бутилка „Привет“ посред някакви остатъци от мезе.
— Водката е хубава, не е менте — отбеляза Николай.
Опитите да събудят каналджията бяха напразни. Той мучеше, риташе, но така и не отвори очи.
— Останете при него — заповяда Мамаев. — Щом се свести, го разпитайте. Какъв е тоя земляк, откъде е. Разпитайте го под натиск! Ясно ли е?
Как така? — застана нащрек старшият. — Да го измъчваме ли или какво?
— Да, измъчвайте го! — кресна Мамаев. — Не му давайте да пийне за изтрезняване!
— Така бива — зарадва се охранителят. — Ще го скапем! Ще пропее, шефе, всичко ще си изтропа!
Когато се прибра вкъщи, Мамаев посегна към бутилката „Хенеси“, но веднага решително я прибра в барчето.
— Виж, това е правилно, Петрович — одобри Николай. — Не е време за поркане.
— Я върви на…
Николай обидено присви устни и тръгна към вратата.
— Сядай! — заповяда Мамаев. — Ще си тръгнеш, когато ти разреша!
Тресеше го от ярост. Набутваха го в ъгъла. Него, Мамаев, го набутваха в ъгъла! Но той вече знаеше какво да направи.
Намери в бележника си нужния номер. Това беше домашният телефон на заместник-началника на питерския следствен арест „Кръстовете“.
— Мамаев се обажда. Извинявай, че те безпокоя — каза той, като се стараеше гласът му да звучи безгрижно. — Там при теб се пържи братът на Гърка. Знаеш за кого говоря. Мурманския Грък. Като приятел те моля: организирай му весел живот. Много весел. По пълната програма.
Като завърши разговора, той се обърна към Николай:
— Разбра ли всичко? След ден-два ще ти се обади Гърка. Братлето му има проблеми. Пресират го в „Кръстовете“. Ще го извикаш в Москва. С командата му. Спешно. После ще ни организираш среща. Но така, че никой да не разбере.
— Защо да го пресират? — неодобрително попита Николай. — Гърка и така ти е задължен до живот. Помоли го — ще направи всичко.
— Аз да го моля? — избухна Мамаев. — Той ще ме моли!
След като изпрати Николай, Мамаев още дълго се разхожда из кабинета си. „Рано пропя, козел такъв — мислеше си той. — Прибърза, пръч шибан, рано се зарадва!“
Мамаев и преди знаеше кой води играта срещу него. И знаеше какво иска от него президентът на Народна банка Буров.
Осма глава
Легендарна личност
I
Природен закон: когато бързаш, непременно става някаква тъпотия. Ако закъсняваш, попадаш в задръстване. Ако някой ужасно ти трябва, той е в отпуска. А ако, не дай боже, спешно са ти нужни пари, то можеш изобщо да не се съмняваш, че в банката ще оформят погрешно превода и мангизите вместо в Зараиск ще заминат в Задонск или Зауралск. В живота, както и в уличната навалица, е еднакво трудно и на тези, които търчат, и на онези, които едва се влачат. По този начин се запазва всеобщата хармония.
Боцмана завърши навреме снимките и видеозаписите на хората от най-близкото обкръжение на Мамаев и Буров, даде лентите във фотоателие, плати за спешно проявяване, но на другия ден, когато отиде да ги вземе, откри на вратата на пункта бележка. Фирма „Кодак“ уведомяваше уважаемите клиенти, че прекъсва работа за четири дни по технически причини.
Техническите причини се състояха в това, че се бе разболяла жената, която приемаше и предаваше снимките. Боцмана успя да открие адреса и телефона й, звъня цял ден, на следващата сутрин отиде в дома й и разбра от съседите, че не тя се е разболяла, а нейният баща, който живеел някъде в Калужка област. Той се опита да си получи поръчката от самата лаборатория, но там го разкараха решително и безвъзвратно: поръчките са хиляди, без бележката от приемния пункт не могат да открият снимките. Оставаше да се чака.