Тюрин вероятно разбра, че не си струва да чака гръмотевиците и мълниите, и използва похват, който съвременните политолози назовават трансфер на кризата, а едно време са го наричали „от болната глава на здравата“.
— Господин Пастухов, направете си труда да обясните как се озоваха у вас тези бумаги! — със застрашителен вид поиска той.
— Дали да не започнем от другия край? — предложих аз — Документите истински ли са?
— Ако се съди по всичко — да.
— Това не е отговор.
— Да, истински са! — изръмжа Тюрин. — Но толкова по-зле за вас!
— Млъкни! — заповяда Мамаев. — Ще си отвориш устата, когато те питат! А сега млъкни! Разбра ли? Млъкни!
— Ах, колко недемократично! — укори го Артиста. — Дайте на човека да се изкаже.
— На какъв човек? — вбесено попита Мамаев. — На този човек? Този човек вече се изказа!
Не разбирах от какво е предизвикан такъв взрив на емоции. Артиста също не разбираше. Неволно се оказахме в положението на зрители, които са включили телевизора в средата на филма и само по реакциите на героите се досещат, че в предишния епизод е станало нещо. Но лично аз нямах никакво желание да вниквам във взаимоотношенията на Мамаев и неговия началник на службата за сигурност. Затова казах:
— Тогава ние ви слушаме.
— Купувам документите.
— Нищо не купуваш! — развика се Тюрин и се обърна към мен: — Ти какво правиш, а? Знаеш ли къде отиваш? В пандиза отиваш! Тези документи са строго секретни, трябва да се съхраняват в архива на Военната колегия на Върховния съд! Кражбата на официални документи, извършена от корист или лична заинтересованост — това е член! Член триста двадесет и пети от Наказателния кодекс! Ясно? Преди даваха за това до пет години!
— А сега? — полюбопитства Артиста.
— Глоба до петстотин минимални заплати.
— Ох, че страшно! Това са цели хиляда и петстотин долара! Кошмар!
— Или до една година лишаване от свобода — зловещо добави Тюрин.
— Пастух, дръж се! — ободри ме Артиста. — Няма да те оставим. Ще ти носим колети. А когато вече не издържаш, ще ти пратим пила в щафета шпек от Черкизовския месокомбинат. С пилата ще изпилиш решетката, а с шпека ще пребиеш охраната.
— Може ли да помоля всички да помълчат? — вежливо се поинтересува Мамаев.
— Да! — подкрепи го Тюрин. — Цирк, разбираш ли, си правят!
— Купувам документите — повтори Мамаев. — Парите ще бъдат преведени веднага. Къде?
Той извади мобилния си телефон и се подготви да набере номера.
— Не бързайте — спрях го. — С помощта на тези документи вие смятате да обявите Калмиков за федерално издирване. Правилно ли съм разбрал?
— Това не ви засяга! Вие сте продавач. Аз съм купувач. Аз имам пари, вие стока. Какво ще правя с нея, си е моя работа!
— Смятате да вкарате Калмиков в затвора до края на живота му и по такъв начин да отстраните проблема. Искам да ви убедя, че това не е най-добрият изход.
— Точно така! — одобри Тюрин. — Съвсем не е най-добрият, Петрович! Говно е това, а не изход!
— Млъкни! — кресна Мамаев. — Защо да не е най-добрият, господин Пастухов?
— Не е хуманен.
— Не е хуманен. Ясно. И това ли е всичко?
— Малко ли ви се струва?
— Е, защо? Много силен аргумент. Но не в делови разговор.
— Тези документи няма да ви донесат никаква полза. Това въобще не е изход. Това е задънена улица.
— А какъв е изходът?
— Да разрешите мирно ситуацията. Да се споразумеете.
— С кого?
— Вие знаете с кого.
— Аз какво ти казвах? — енергично се намеси в нашия диалог Тюрин. — Какво твърдях? Споразумей се, Петрович! Пастухов ти дава добър съвет.
Мамаев внимателно ме изгледа.
— Струва ми се, че вие наистина го искате.
— Абсолютно вярно — потвърдих. — Наистина искам точно това.
— Защо?
— Това са си наши работи.
— Не си представяте каква е цената на въпроса.
— Защо да не си представям? Много добре си го представям. Вашият живот.
— Моят живот? — презрително, с неочаквана злоба повтори Мамаев. — Моят живот! По-добре помислете за своя живот! А за себе си ще се погрижа сам! Стига сме дрънкали. Продавате ли документите или не?
Изглежда, моята миротворческа мисия се беше провалила. Мамаев напираше като танк. И не виждах никаква възможност да го спра.