Като че ли нямаше нужда да се ходи в Перово и да се показва снимката на Тюрин на служителката от пощата, която оформила превода на седемдесетте хиляди долара. Актрисата Нина Забелина го познаваше само по име, но уверено посочи длъжността му, местоработата и марката на колата му „Волво-940“. След вял спор решихме, че все пак не е излишно да се уверим. Мухата замина за Перово, а умореният наемник определи среща на зарадваната бизнес дама и си отиде вкъщи да събира сили.
Боцмана не се намесваше в нашите разговори, висеше над чашката си кафе с унилия вид на посетител в нощен бар, когото никой не чака вкъщи. Аз изключих компютъра и кафеварката и деликатно напомних:
— Затваряме.
Боцмана с недоумение ме погледна, после изведнъж тресна с юмрук по масата така, че кафените чашки издрънчаха.
— Шибания! Има някаква шибания във всичко това!
Той не успя да доразвие мисълта си, защото на вратата се звънна. Влезе Тюрин, спря на прага, огледа ни с високомерните си сънливи очи и попита:
— Е какво, тъпанари? Наиграхте ли се?
III
Има хора, които пърхат като пеперудки през живота. Тюрин не беше от тях. Професията беше предопределила характера му. Дори да не знаех, че цял живот е служил като оперативен работник в Московското ГУ на МВР, щях да разбера, че е сериозен човек, от тези, които са свикнали да си имат работа с мръсотията и кръвта, да се разпореждат с хорските съдби. Той пресече с раздразнено „Остави!“ агресивния опит на Боцмана да се разберем кой кой е. А на моя въпрос, знае ли по чия инициатива са продадени документите на Мамаев, отряза:
— И той е тъпанар! Също като вас!
После тежко помълча и каза:
— Предайте на Калмиков да залегне на дъното. И не ми говорете, че не знаете как да се свържете с него! След два часа ще бъде обявена операция „Залавяне“. И не питайте защо! Как може да сте такива тъпанари!
— Няма да бъде обявена операция „Залавяне“ — възразих аз. — Няма основания. Калмиков е имал право на амнистия.
— Това ти го знаеш. И аз знам. А този, който ще обяви операцията, не знае!
— Ще научи.
— Кога? След един месец! Когато пратят запитване в правосъдното министерство и получат отговор. Какво ще стане през този месец? Да ви кажа ли? Ще очистят Калмиков в Бутирка! Ето какво ще стане! Вие не разбрахте ли с кого си имате работа?
— Ето! — каза Боцмана. — Точно това ми се въртеше из акъла!
— Може ли един въпрос по темата? — попитах аз.
— Давай — мрачно кимна Тюрин.
Наредих на масата снимките, направени от Боцмана, и избрах две, на които беше шофьорът на Мамаев:
— Той ли е наел Калмиков?
— Той. И пак той го предаде.
— Каква е тая студентка, дето е изпратила парите за стаята в общинската квартира?
Тюрин забоде пръст в една от снимките. На нея Мамаев стоеше до едно такси с някаква блондинка.
— Тази. Люска, любовницата му.
— Защо следователят не е разследвал делото?
— За това трябва него да питаш. Ще попиташ, когато се срещнете. Което ще стане бързо, ако продължавате да сте такива тъпанари!
— Вие сте изпратили седемдесетте хиляди долара за апартамента на жената на Калмиков — продължих аз.
— Били сте в пощата с актрисата Нина Забелина. Запомнили са я. Чрез нея стигнахме до вас. Защо?
— Буров ме помоли.
— С какво обясни молбата си?
— Каза, че го втриса от стиснатостта на Мамаев. Да използваш човека и да не му платиш, е кофти тон. Каза, че тази сметка ще бъде представена на Мамаев, когато му дойде времето.
— Знаехте ли за какво се купува апартаментът? За какво наистина се купува?
— Не.
— Сега знаете ли?
— Сега знам. Свърши ли?
— Само още нещо. Защо отговаряте на въпросите ми?
— Защото и аз имам въпрос към теб. И искам да получа отговор. Като на изповед. Тия четиримата в Мурманск — ваша работа ли са?
— Не.
— Да не лъжеш?
— Не.
— Казвах му! Казвах му на тоя тъпанар! — ядосано, злобно подхвърли Тюрин.