Прекъснах го:
— Какъв дребен?
— Абе никакъв. Дребен. Усмихва им се, разперил ръце, сега ще тръгне да ги прегръща. Едуард, викам си, тия вече са трима, а ти още си сам. И тогава Сомов запали. И газ, газ! И в движение — тряс в джипа! Тактиката си я знае — афганец! Право в джипа, загрявате ли? Към който влачеха момчето! За да не може, значи, да го отвлекат. Кур ще отвлекат! Шофьора на джипа го размаза в колата, тубата в багажника избухна. Боят в Крим, всичко в дим! Аз, значи, бързо превключвам на втори канал. А там! Ония двамата си почиват на асфалта, дребният се навел над момчето, помага му да стане. И точно тогава се изрисува четвъртият… Успявате ли да вникнете, пичове?
— Успяваме — кимнах аз. — Продължавай.
— Тоя четвъртият, значи, тряс по тиквата на дребния! С дръжката на пищова. Прас! Оня — пльос на земята! Другият хваща момчето и към прохода за парка драпа! Ония двамата се освестиха и след него. Като пияни гъски. И изчезнаха — завърши разказа си Едуард.
Помисли малко и добави:
— После ги изнасяха един по един.
— Кой ги изнасяше?
— Как кой? Ченгетата! И тримата. Ей ги там, лежат. Ченгетата веднага налетяха като мухи, пожарната довтаса и линейката. Сомов в „Склиф“, шофьора на джипа в труповозката. Всичко отцепиха. Едуард, викам си, няма какво повече да зяпаш тук. И се ометох. Защото не ми трябва да ме ловят за свидетел. Само губивреме, а аз си имам работа.
— Какво стана с дребния? — попита Боцмана.
— Не видях. Видях как го обкръжиха ченгетата, а после нищо не видях.
— Ами момчето?
— Също не видях. Но аз не съм казвал, че съм видял всичко. Каквото видях, разказах ви. Не съм научен да лъжа. Не съм такъв човек. Питайте тук когото щете, всеки ще ви каже: не, не е такъв човек Едуард, да лъже. Дори за вашата премия няма да излъжа! Така!
Премията той си получи и гордо се отдалечи.
— Да вървим! — кимна ми Боцмана, решително разбута тълпата и мина под заградителната лента.
— Къде?! Назад! — засили се към него един сержант от милицията.
— Свои — подхвърли Боцмана, размаха картата си от „МХ плюс“ и ми подвикна: — Лейтенант! Още ли да те чакам!
— Идвам, другарю капитан, идвам — влязох бързо в етюда му.
Пресякохме двора и се приближихме до групата мъже, стоящи на прохода към парка покрай микробуса на дежурната група и трите трупа, покрити с черен полиетилен.
— Вие кои сте? — подвикна ни възрастен майор. — Кой ви пусна? Мамка му, сега ще дойде началството, а тук външни хора! Да се разкарат!
Номерът с картата от „МХ плюс“ тук не минаваше. Аз обясних:
— Наш другар е пострадал при произшествието. Искаме да разберем какво е станало с него.
— Какъв другар? Що за другар? Няма другари! Всички вече са господа! Сети се за другарите! Минете зад ограждението!
— Фамилията му е Мухин.
— Какъв Мухин? Не знам никакъв Мухин!
— Той е сътрудник на охранителна фирма.
— А, Мухин! Този Мухин! Тоя го знам. Късмет има вашият Мухин, дето не е употребил оръжие. Иначе имаше да доказва, че не е камила! Много дълго!