— Как е той?
— Нищо му няма. Треснали го по тиквата, но друго няма. Дава показания на следователя. Там, в латвията.
Посочих труповете:
— А на тия какво им има?
— Какво да им има? Не виждаш ли?
— Инфаркт?
— Ти луд ли си бе, момче? — шашна се майорът. — Какъв инфаркт? Вратовете им са прекършени! Инфаркт! Бандитите не умират от инфаркт. А защо? Защото! Не доживяват до инфаркти!
Мухата седеше в латвията на дежурната следствена група и старателно уверяваше следователя от прокуратурата, че се е озовал в Соколники случайно, ама абсолютно случайно, а в опита за отвличане на непълнолетния Игнат Калмиков, когото никога преди това не е виждал, се намесил изключително от чувство за граждански дълг, тоест от глупост. Главата му беше бинтована, но видът му бе бодър и искрен. Не мисля, че следователят му повярва, но му даде да подпише протокола от разпита, предупреди, че ще го извика за допълнителни показания, и го пусна.
— Е, похвали се — предложи Боцмана, когато се промушихме под заградителната лента. — Как така се осра?
— Ами нямам си очи на тила, нямам — озъби се Мухата. — Не засякох четвъртия!
— А трябва. Губиш квалификация.
— Абе нямаше го с тях! С джипа дойдоха трима.
— Откъде се е взел четвъртият?
— Дявол го знае! Появи се отнякъде.
— Нищо не се появява отникъде — назидателно отбеляза Боцмана. — Щом се е появил отнякъде, значи е бил там.
— Как е Игнат? — попитах аз.
— Всичко е наред — отговори Мухата. — Замина с майка си в „Склиф“. Там откараха и Сомов. Той е зле, много е обгорял.
Посочих към гаражите:
— Ония тримата — той ли?
Мухата кимна:
— Той.
Боцмана изобщо не можеше да разбере защо Мухата не е засякъл четвъртия бандит. Съдейки по всичко, той ги е подсигурявал. Обаче Мухата да не го засече? Това не можеше да бъде!
И на мен ми се струваше странно. Но имаше още една странност.
Набелязвайки плана за отвличането, мурманските мутри би трябвало да проведат реконгсцировка. Още повече че поръчката е била много сериозна, неслучайно самият Грък се е появил в Москва. И ако са я направили, то не биха могли да не разберат, че има много по-добър начин да свършат работата: да примамят и да отмъкнат Игнат в парка, там да го треснат с нещо по главата и спокойно да го натоварят в багажника на колата. А колата да паркират на алеята, където излизаше проходът между гаражите. Вместо това пред очите на всички те мъкнат момчето към мицубишито. Дори да бяха успели да го набутат в джипа, нямаше да стигнат далеч — някой непременно щеше да се обади в милицията. И после: да се мотаят из Москва с мурмански номера и вързан човек в багажника? Най-много до първия пост.
Нещо не беше наред. Явно не е било така.
А всъщност от къде на къде ние решихме, че те са влачили Игнат към джипа? Влачели са го по посока на джипа. Джипът е стоял малко встрани от прохода към парка. Сомов решава да блокира пътя на бандитите за оттегляне. Но в бързината не е съобразил, че не джипът трябва да се блокира. Ама разбира се, че не джипът! Не джипът, а проходът към парка! Онзи, четвъртият, не е подсигурявал бандитите, а е дебнел в засада. Веднага щом двамата изпълнители измъкнели Игнат през прохода, той е трябвало да пресече пътя на преследвачите, ако някой се беше решил да ги преследва. Затова и Мухата не го е засякъл!
Натоварихме се в моя нисан и излязохме на алеята, която беше най-близко до блока на Галина Сомова. Някъде тук би трябвало да стои колата и да очаква товара си.
Тука си беше. Встрани от пътя, с изключени фарове, незабележима в тъмното. Обикновен „ВАЗ 2104“ — синьо комби с московски номер.
Е, това вече приличаше на нещо.
Веднага щом първият етап завърши и измъкнат Игнат в парка, шофьорът на мицубишито излиза на алеята, прибира участниците в операцията, а незабележимото комби с един човек на волана и най-много един пътник започва своя път от Москва към близките околности.
В комбито нямаше никакво движение. Шофьорът седеше зад волана, отпуснал глава на облегалката. Изглеждаше заспал.
Той наистина спеше. Вечен сън. Обърнах нисана, поставих го с носа срещу комбито и пуснах дългите фарове. Мощните халогенни лампи осветиха дебелата златна верига на врата на шофьора, острата му брадичка, орловият нос и гъстите черни вежди върху безкръвното бяло лице.
— Аз, разбира се, не се ориентирам много в медицината — озадачено отбеляза Мухата. — Но кой знае защо ми се струва, че е получил инфаркт.