— Защо да е мой? Той е толкова мой, колкото и твой — решително се разграничих от легендарния господин Буров. — Това, че е пошъл тип, е половин беда. По-лошото е, че и той е същият играч като Мамаев.
— Същият мошеник — внесе интелигентна поправка Док.
— Същото лайно — придаде й емоционална окраска Мухата.
— И като го разнищиш, същата гад — тегли чертата Боцмана.
— Да не мислите, че ще споря с някой от вас? — попита Артиста. — Никога!
Седяхме в нашето полумазе на „Неглинка“ и чакахме Тюрин. Той ми звънна в Затопино в десет часа сутринта, нареди да събера цялата команда, включително Док, в офиса на „МХ плюс“ и да го чакаме. Не обичам много да ми заповядват, но по гласа на Тюрин разбрах, че е станало нещо абсолютно необичайно. А тъй като нямахме с него никакви общи дела, освен свързаните с Калмиков и Мамаев, темата на срещата не предизвикваше съмнения.
Тюрин обеща да дойде до един часа следобед, но в един го нямаше. Нямаше го и в един и половина. Док загрижено си погледна часовника и заяви, че не може да чака повече.
Изсипалите се в сметката на рехабилитационния център четиридесет хиляди долара от Народна банка и петдесетте хиляди от „Интертръст“ бяха направили реална отдавнашната му мечта да организира филиал на центъра в някое тихо селце край Москва. Чист въздух, спокоен селски живот, земеделски труд, крави, коне. А ако стопанството успееше и да се самоиздържа, нямаше за какво повече да се мечтае. И той се занимаваше с търсенето на подходящо място, за да успее да организира филиала преди настъпването на студовете.
В неговата идея имаше нещо утопично, като четвъртия сън на Вера Павловна. Не в селце с кончета и кравички трябваше да се подготвят за връщане към сегашния руски живот пациентите му, а в клетка с вълци. Най-добре — прегладнели. Но реших да не смъквам Док от безоблачните душевни висини с мизантропските си мисли.
Док каза, ако има нужда, да го търсим на мобилния му телефон и замина, а ние останахме да чакаме Тюрин.
Настроението ни не беше най-доброто. Надявахме се, че ще успеем да разубедим Калмиков да ликвидира Мамаев, ако му докажем, че Буров не е никакъв благодетел, а същият мошеник, а картата, която ще пожертват в играта, е той — Калмиков. Но сега, след случилото се в Соколники, едва ли този аргумент щеше да му подейства. На мен поне нямаше да ми подейства.
В два, когато вече се канехме да си тръгваме, Тюрин се обади по телефона и каза, че ей сега идва. След десет минути пристигна с тъмновишневото си волво: небръснат, недоспал и от това още по-високомерен.
— Къде е Калмиков? — попита от прага.
Отговорът беше мълчание.
— Не знаете — заключи той. — Лошо, господа.
— Но и вие не знаете забелязах аз. — Което е добре.
— Какво, мамка му, хубаво виждаш в това?
— Ако го беше заловила милицията, щяхте да знаете.
— Тия ще го заловят, как пък не!
Той се тръшна на стола, поседя мълчаливо, забил брадичка върху сплетените си пръсти, и каза с такъв тон, с какъвто завършват съдържателна информация:
— Такива ми ти работи.
— Какви — попитах аз. — Вчера вече дадохте оценка на работите. Променила ли се е?
— Какво съм казал вчера?
— Лайна.
— Тогава си беше направо мармалад. Вие черпите ли си клиентите с кафе?
— Предвидено е — потвърди Мухата.
— Тогава какво чакаш? Черпи.
— А вие клиент ли сте?
— Съвсем истински. Искам да ви наема.
— Каква е задачата? — поинтересува се Мухата, докато включваше кафеварката.
— Шибана.
— А мангизите? — попита практичният Боцман.
— Мангизите са добри.
— Това внася равновесие — заключи Артиста. — Остава да кажете в какво се състои нашата задача.
— Трябва да се съхрани животът на Мамаев.
— Той вече ни предлагаше да поемем охраната му — напомних аз. — Ние отказахме. Сега ситуацията е десет пъти по-лоша, отколкото преди седмица.
— Сто пъти — поправи ме Тюрин. — До вчера шансовете му бяха петдесет на петдесет. Днес са едно към сто.
— Още повече. Откъде му е хрумнало, че ще се съгласим?
— Не той ви предлага работата. Аз ви я предлагам. И не съм казал да охранявате Мамаев. Казах да се съхрани животът му.
— Каква е разликата?
— От гледна точка на резултата: никаква. От гледна точка на метода — много голяма. Дори рота от ОМОН не може да го опази. Вариантът е само един: да бъде разубеден Калмиков.