ГЛАВА 15
Минесота -10.40 ч. централно стандартно време
Емили влезе в кабинета си, затвори вратата и пусна щорите на прозореца към общата стая от другата страна. Не беше сигурна защо, но чувстваше, че трябва да остане сама, далеч от погледите на колегите и студентите си.
Втората страница от факса на Майкъл продължаваше да я обърква. Приличаше на сбор от улики - но улики за какво? И в кой момент от сутринта се бе превърнала в героиня от криминален роман, в който е напълно нормално да получиш писмо с улики?
Трябваше отново да говори с Майкъл сега, когато държеше съдържанието на плика, който бе получил той. Обзета от нервност, извади блекбърито си и натисна номера му от своите контакти.
- Ето те пак - започна Майкъл, веднага щом вдигна. А после добави с известно самодоволство: - Нали ти казах, че няма да повярваш.
- Да, готова съм да призная, че се оказа прав, скъпи - опита се Емили да запази настроението си ведро като тона на Майкъл, докато разгъваше двата листа хартия и ги до -бавяше към първото писмо от Арно.
Майкъл обикновено беше в настроение да се пошегува с нея, но сега се съобрази с факта, че темата е сериозна.
- Емили - попита я, - какво означава всичко това?
- Чистосърдечно признавам, че нямам никаква представа.
Не се сещаше за нито една причина, която би могла да подтикне Холмстравд да избере да въвлече в делата си точно нея. Единственото общо помежду им беше широката сфера на академичната им работа: античност, история и религия. Дали е достатъчно? Дали тези общи интереси не ги свързваха по начин, който Емили все още не съумяваше да види?
Мислите й я накараха да замълчи. Реакцията на Майкъл й подсказа, че все още смята за необходимо да поддържат по-лековат тон:
- Благодаря ви много за проницателността, професоре.
Прямотата му я накара да се засмее. Още от първия си разговор преди четири години на една вечеря в колежа в Оксфорд двамата бяха започнали да се закачат по този начин. Той, завършил история и специализирал архитектура, се опита да очертае в най-общи линии възхищението си от модерния дизайн, като заговори положително за „Гъркин", прочутия лондонски небостъргач, подобен на готова за полет стъклена краставица.
- Абсолютна грозотия - непростимо! - изказа във възможно най-мека форма обективното си мнение Емили и го изрече енергично, без да се смущава. - За нищо на света няма да повярвам, че наистина ти харесва. О, може да заявяваш, че ти харесва - това е твой дълг като архитект, както студентът по музика е длъжен да твърди, че се възхищава на Бах, дори ако предпочита да слуша драскането на нокти по дъска, отколкото да се подложи на петминутно слушане на Брацденбургските концерти.
Дали заради възхищението в тъмносините й очи и на пръв поглед неизискващата й никакви усилия красота, или пък заради прямотата и силата на волята й, но Майкъл незабавно си падна по Емили. Случайният интерес бързо прерасна в истински роман, а после и в дълбока любов. Беше й направил предложение едва миналата година, точно преди третата им вечеря по случай Деня на благодарността. Често Емили беше по-инициативната от двамата по отношение на връзката им, но този път се наслади на традиционното предложение с диамантен пръстен и падане на колене.
- Може би трябва да започнеш с това, което знаеш - отбеляза той. - И в двете писма се споменава за Александрийската библиотека. Явно Холмстравд я е намерил.
- Не точно - прекъсна го Емили. Прецизният език на Арно й бе направил огромно впечатление. - Не пише, че я е намерил, а че съществува. Трябва аз да я намеря.
- Добре - съгласи се Майкъл, - но идеята е, че трябва да направиш някакво откритие. Не ми е приятно да те питам, но... библиотеката и това общество „изчезнали" ли са?
- Добре, че си хубав - присмя му се тя, - защото знанията ти по история са ужасяващи. Чудя се дали изобщо си обръщал внимание по време на бакалавърската си програма.
Откакто се бе отказал от историята заради по-добре платения архитектурен дизайн, тя се наслаждаваше на всяка възможност да го подразни. Почака да чуе смеха му и както се надяваше, той наистина се разсмя.
- Да - продължи тя, - изчезнала е. Или по-скоро е била унищожена - не съм сигурна какво означава това „общество". Навярно просто персоналът на библиотеката.
- Кога е била унищожена?
- Не съм сигурна - отговори Емили.
- И имаш нахалството да обвиняваш мен, задето не познавам историята? Моето невежество поне не е предшествано от докторска степен по предмета!