Емили се усмихна.
- Не знам отговора, Майк, защото никой не го знае. Загадка е. Една от най-големите загадки на античния свят. Александрийската библиотека е построена по време на управлението на Птолемей Втори, цар на Египет, в началото на трети век преди Христа, и се превръща в най-голямата библиотека в историята на човечеството. А после, след няколко века, библиотеката изчезва.
- Как така изчезва?
- Това е най-точната дума - отговори Емили. - Предполага се, че е унищожена, но няма конкретни доказателства. Просто изчезва. Истинска загадка.
- Е, щом говорим за загадка - напомни й Майк, - разполагаш с цяла страница улики.
Но нито той, нито тя се засмяха на шегата. Емили погледна към третата страница на
Арно.
- Възможно ли е наистина да е намерил тази библиотека? - попита най- после Майкъл.
Странният език на Арно Холмстравд оживя в мисълта на Емили. библиотеката наистина съществува... както и Обществото... нито тя, нито то са загубени... "
Обмисли въпроса на Майкъл и най- накрая отговори:
- Ако някой друг беше казал, че знае къде е тази библиотека, щях да реша, че е лъжа, без изобщо да се замислям. Прекалено сензационно, твърде невероятно. Но го твърди Арно Холмстравд. Репутацията му е легендарна.
- Да, помня как се прехласна по него - отбеляза Майкъл.
Знаеше колко Емили уважава интелектуалните дарби на Холмстранд. Самият той дори изпитваше известна симпатия към него. Беше го срещнал веднъж, на един от приемите във факултета на Емили. След вечерята й призна, че професорът много напомня на дядо му - човек с благ поглед и високо чело, видял света, но не му се оставил да го превърне в коравосърдечен тип. Сега обаче тонът му целеше да й напомни, че смъртта на Холмстранд я забърква в нещо, което на този етап нито той, нито тя разбираха.
- Прочутите хора не може ли да лъжат? - попита най- накрая годеникът й
- Той не беше просто прочут, Майки - отговори Емили. - Беше световен авторитет.
Арно Холмстранд започнал да изгрява на академичната сцена още като бакалавър. Завършил „Иейл", после получил магистърска степен от „Харвард" и Емили бе чула слух, че е завършил програмата за по-малко от година. Междувременно успял да публикува първата си книга, „Динамиката на пресичане на културите: потокът на обмен на знания между Африка и Близкия изток в края на класическия период". Заглавието може и да е непроизносимо, но книгата незабавно се превърнала в класика в тази област. От издаването й са изминали десетилетия, но Емили все още я използваше като източник в преподавателския си курс.
Все пак беше наясно, че нито една част от тази биография няма да впечатли Майкъл. Като се имаха предвид обстоятелствата и дръзкият му характер, беше по-вероятно да се трогне от приключенската страна на работата на Арно. А тази страна наистина беше богата.
- Говорим за човек, който се прославя още на първата си археологическа експедиция от университета „Кеймбридж" - поде тя ентусиазирано. - Тогава само е следвал докторантура, а групата му е провеждала разкопки въз основа на карти, начертани от самия него по данни от проучванията му в Британската библиотека. Открили не едно, а две военни укрепления в Северна Африка, датиращи от времето на Птолемей Втори Египетски, отдавна погребани в пясъците.
Самата Емили нямаше как да не намира това за вълнуващо.
- Същият Птолемей, който е свързан с библиотеката?
- Именно той. И сякаш това не е достатъчно, находката била последвана от куп приключения, достойни за Холивуд. Доколкото съм чувала, военните в селата край разкопките се отнасяли с подозрение към работата на Арно и на два пъти нахлули в обектите. Втория път го завързали, пребили го до безсъзнание и захвърлили тялото му в пустинята на трийсет километра от разкопките.
Майкъл остави в разговора да се промъкне пауза.
- И така - обади се най- после той, - професор Арно Холмстранд Велики е човек, който като нищо би могъл да намери отдавна изчезналата библиотека.
Емили по-плътно притисна ухо към слушалката. Тревогата от сутринта лека-полека изчезваше, изместена от нарастващо чувство на очакване.
- Да, би могъл. Но не забравяй, не това пише в писмото си. Онова, което твърди, е още по-невероятно: тя изобщо не е изчезвала. Сигурен е, че съществува. Не разбирам как е възможно, но го пише.
- И иска след смъртта му ти да я откриеш?
- Изглежда, да.
- И това не те... тревожи?
Емили се поколеба. Закачливата нотка в гласа на Майкъл напълно се бе стопила.
- Не - призна тя, обзета от любопитство. - Защо да ме тревожи?
- Защото според чутото току-що, историята на Холмстранд не е точно безобидна и лишена от опасности.