Облегна се на стената, отмаля и се свлече на пода. Бързата кръвозагуба го накара да загуби съзнание.
Джейсън върна ножа в канията му. Асансьорът избръмча и вратите му се отвориха на празната площадка на четвъртия етаж. Джейсън погледна към окаяника пред себе си.
- Точно ти би трябвало да знаеш - каза той с доволна усмивка. - Във Вашингтон не можеш да имаш вяра на никого.
Излезе от кабинката. Зад гърба му вратите плавно се затвориха пред човек, който вече бе изпуснал последния си дъх.
ГЛАВА 17
Краткият разпит на Мич Форестър потвърди онова, което Джейсън трябваше да разбере. Обществото се е сдобило със списъка от компютъра на Форестър, който навярно е бил поставен под наблюдение от Марлейк. Това изтичане означаваше, че се налага да отстранят и Пазителя, и Помощника му - задача, която вече бе изпълнил лично. Сега, когато Форестър вече нямаше да му се пречка, дупката бе наистина запечатана. Манията на Обществото за тайнственост и затворените им мрежи за отговорност щяха да направят така, че никой друг да не разбере. Мисията можеше да продължи без повече пречки
Сега оставаше единствено да обърне внимание на неочаквания материал от Минесота. Докато напускаше този живот, Пазителят бе доказал, че е нещо много повече от потенциална, макар и запечатана дупка за изтичане на информация. Книгата, страниците... ставаше нещо друго. Нещо по-голямо дори от самата мисия.
Кожата на Джейсън настръхна, докато излизаше от сградата. Нещата се променяха. Хоризонтът вече изглеждаше различен.
ГЛАВА 18
11.10 ч. централно стандартно време
Разговорът продължи още няколко минути, в които обичливо заяждане и проницателност се редуваха едно след друго.
- Слушай - каза най- накрая Емили, - минава единайсет. Полетът ми за Чикаго е в два и десет. Като знам какъв е трафикът този уикенд, трябва да тръгна скоро, ако искам да стигна.
И двамата бяха наясно, че последните й думи са повече въпрос, отколкото заявление.
- Ако - повтори Майкъл и обърна разпечатания електронен билет, който Холмстрацд бе купил на годеницата му.
Изборът беше Чикаго или Англия. По някакъв начин обаче Майкъл знаеше, че това всъщност не е никакъв избор. Емили открай време беше пристрастена към приключенията -„липсващата съставка", както често се изразяваше, на иначе удовлетворяващия й академичен живот. Но възможността, която й се предоставяше сега, бе нещо повече от приключенско любопитство.
- Емили, трябва да си дойдеш вкъщи. Няма нужда да летиш до Англия само защото един колега те е помолил, колкото и изкушаващо да ти се струва. Особено като се има предвид, че е загинал малко след като ти е отправил тази молба.
Емили си помисли за възможностите, които се разкриваха пред нея, за загадъчните писма на Арно. Всичко беше много повече от нещата, с които бе свикнала. Беше заела академичния си пост в „Карлтън" скоро след като защити доктората си преди малко повече от година и половина и реши да се върне към източника на научното си вдъхновение. След като получи бакалавърската си степен, напусна „Карлтън" и продължи образованието си в някои от най-големите и изтъкнати институции в академичния свят, но с огромно желание се върна на първоначалната си територия. Сегашното й назначение бе за постоянно и ако всичко се развиеше както трябва, щеше да го запази до пенсионирането си. Като за трийсет и две годишен академик, този подход предлагаше на Емили забележителна сигурност за работно място, макар че не вървеше ръка за ръка с вълненията, които някога се бе надявала да срещне в бъдещето си. Тя се опитваше да укроти приключенската си жилка, като продължаваше да тича всяка сутрин, а напоследък и като започна да тренира крав мага, изключително ефективната израелска система за ръкопашен бой. От време на време дори ходеше на уроци по парашутизъм на близко летище, но се бе примирила с факта, че в академичния свят тръпката, за която инстинктивно жадуваше, просто не съществува.
В настоящия момент обаче я получи: истинска загадка, колкото и неясни да бяха очертанията й Странни писма и още по-странни улики. Билет за полет до другата страна на Атлантика. Но съществуваше и годеникът й, и Денят на благодарността, както и рядката, безценна възможност да бъдат заедно. Чикаго изглеждаше значително по-близо до Минеаполис по времето, когато решиха, че идеята Майкъл да изкара архитектурния си стаж там е добра.
- Заедно трябва да вземем решение - каза най- после Емили - Изглежда, притежавам две резервации за днес. Коя ще оползотворя?
Установи, че е затаила дъх в очакване на отговора му.