Но колкото и напрегнат да беше, веднъж хапнал, Джейсън заклюма. Диваните бяха прекалено удобни — много повече от драконов гръб, — а и последните два пъти бе стоял на пост, докато приятелите му спяха. Беше изтощен.
Пайпър вече се беше свила на другото канапе. Джейсън се зачуди дали наистина е заспала, или просто се мъчи да избегне разговора за баща си. Каквото и да беше имала предвид Медея с думите, че Пайпър ще получи баща си обратно, само ако й съдейства, не звучеше добре. Ако Пайпър бе рискувала живота на собствения си баща, за да ги спаси, това караше Джейсън да се чувства още по-виновен.
А и времето им привършваше. Според Джейсън сега бе рано сутринта на двайсети декември.
Зимното слънцестоене бе на следващия ден.
— Дремни малко — каза му Лио, който все още се мъчеше с клетката, — твой ред е.
Джейсън си пое дълбоко въздух.
— Лио, извинявам се за нещата, които ти наговорих в Чикаго. Не бях на себе си. Ти не ме дразниш изобщо и знам, че си вършиш работата съвестно. Бих искал да умея поне половината от нещата, които правиш ти.
Лио свали отвертката си. Той погледна към тавана и поклати глава, сякаш за да каже: „Какво ще го правя тоя?“.
— Виж, аз се старая да дразня — каза Лио, — недей обижда това мое умение. А и как мога да ти се сърдя, като ти постоянно се извиняваш? Та аз съм един механик, а ти си небесният принц, сина на Господаря на вселената. Би следвало да негодувам от присъствието ти.
— Господарят на Вселената?
— Ами да, ти пускаш мълнии и летиш. Като орела, който…
— Млъквай, Валдес.
Лио се усмихна слабо.
— Видя ли? Наистина те дразня.
— Извинявам се тогава, че опитах да се извиня.
— Благодаря — той се върна към работата си, но напрежението помежду им спадна. Лио все още изглеждаше уморен и тъжен, но не и толкова ядосан.
— Заспивай, Джейсън — нареди той. — Ще ми отнеме няколко часа да освободя козела. След това ще трябва да измисля как да вкарам ветровете в по-малка клетка, тъй като нямам намерение да мъкна тоя кафез чак до Калифорния.
— Знаеш ли, ти наистина поправи Фестус — ненадейно каза Джейсън. — Даде му цел. Задача. Това приключение бе най-хубавият миг в живота му.
Джейсън се притесни дали не е оплескал нещата и ядосал Лио отново. Но другото момче само въздъхна и каза:
— Дано, а сега заспивай, мой човек. Искам да си почина малко от вас, органичните форми на живот.
Джейсън не бе съвсем сигурен какво означава това, но не възрази. Затвори очите си и заспа. За щастие нямаше сънища.
За сметка на това се събуди от крясъци.
— ААААА!
Джейсън скочи на крака. Не бе сигурен кое е по-шокиращо — ослепителните слънчеви лъчи, които осветяваха стаята, или врещящият сатир.
— Тренерът се събуди — изкоментира ненужно Лио. Глийсън Хедж топуркаше насам-натам с косматите си копита, размахваше тоягата си и крещеше:
— Умри! — като в същото време разби сервиза за чая, отупа диваните и се спусна към трона.
— Тренер! — извика след него Джейсън.
Хедж се обърна към него, задъхан. В очите му се четеше лудост и Джейсън се уплаши да не бъде нападнат. Сатирът още носеше оранжевата тениска и треньорската си свирка, но рогата му се виждаха ясно над къдравата коса, а краката му бяха определено кози.
— Ти си новото хлапе — каза той, като сведе тоягата си, — Джейсън.
Той погледна към Лио, а после и към Пайпър, която току-що се бе събудила. Косата му приличаше на птиче гнездо, в което се е настанил игрив хамстер.
— Валдес, Маклийн! — вресна треньорът. — Какво става? Бяхме при Големия каньон. Тюелай анемой нападаха и… — той видя клетката и размаха тоягата си към нея. — Умрете!
— Споко, тренер! — Лио застана на пътя му, което си беше смела постъпка, макар и Хедж да беше с петнайсетина сантиметра по-нисък от него. — Всичко е наред. Заключили сме ги. Току-що те освободихме от другата клетка.
— Клетка? Каква клетка? Какво става тук, по дяволите? Това, че съм сатир, не означава, че няма да правиш лицеви, Валдес!
Джейсън прочисти гърлото си.
— Тренер… Глийсън или както предпочиташ… ти ни спаси при Големия каньон. Беше страхотен.
— Естествено!
— Спасителният отряд дойде и ни отведе в лагера на нечистокръвните. Мислехме, че сме те изгубили. Тогава обаче разбрахме, че духовете на бурята са те отвели при своя… хм… ръководител. Ръководителка, за да сме поточни. Медея.