— Но после случайно сте превърнал дъщеря си в златна статуя — спомни си Пайпър — и сте осъзнал колко алчен сте бил. И сте се разкаял.
— Да съм се разкаял? — Мидас погледна невярващо към Лит. — Гледай, синко, какви работи стават. Няма те няколко хиляди години и историята отива на кино. Мило момиче, някоя от тези истории да казва, че съм изгубил вълшебното си докосване?
— Не, предполагам, че не. Казват, че сте научил как да премахвате ефекта му с течаща вода и така сте върнали дъщеря си към живот.
— Всичко това е вярно. Понякога се налага да премахвам ефекта му и до ден-днешен. В къщата няма течаща вода, понеже не искам инциденти. — Той посочи статуите си. — Но избрахме да живеем близо до река в случай, че стане нещо. От време на време се разсейвам и потупвам Лит по гърба…
Лит отстъпи няколко крачки назад.
— Мразя това!
— Извиних ти се вече, момчето ми. Така или иначе, златото си остава чудесно. За какво ми е да се отказвам от него?
— Е — Пайпър изглеждаше напълно объркана, — не е ли това поуката на историята? Че сте научил урока си?
Мидас се засмя.
— Миличка, може ли да видя раницата ти за момент. Метни я насам.
Пайпър се поколеба, но не искаше да обижда царя. Тя изсипа всичко от раницата си и я метна към Мидас. Веднага щом той я хвана, чантата стана златна. Оцветяването плъзна по нея като скреж. Все още изглеждаше мека и нормална, само дето беше златна. Царят и я метна обратно.
— Както виждаш, още мога да превръщам в злато всичко, което си поискам — каза Мидас. — Раницата ти сега е вълшебна. Давай, напъхай малките духчета на бурята там.
— Да бе! — Лио внезапно се оживи. Той взе раницата от Пайпър и я занесе до клетката. Веднага щом дръпна ципа, ветровете се разшаваха и завиха възмутено. Решетките потръпнаха. Вратата на кафеза се отвори и духовете бяха всмукани в раницата. Лио закопча ципа и се ухили.
— Това. Беше. Яко. Признавам!
— Виждате ли? — зарадва се Мидас. — Моето докосване било проклятие! Моля те. Не съм научавал никакъв урок, пък и животът не е приказка, че да има поука, момиче. А и да ти призная, дъщеря ми Зоя е по-приятна като златна статуя.
— Иначе не спира да дудне — обади се Лит.
— Точно! Затова я превърнах отново в статуя. — Мидас посочи една златна фигура на момиче, чието шокирано изражение на лицето като че ли казваше: „Татко!“.
— Но това е ужасно! — извика Пайпър.
— Глупости. Тя няма нищо против. Освен това, ако си бях, както казваш, научил урока, щях ли да имам това?
Мидас свали огромната си нощна шапка и Джейсън се поколеба между това да се разсмее истерично или да повърне. Мидас имаше огромни дълги космати уши, които стърчаха над бялата му коса — почти като на Бъгс Бъни, но не бяха заешки. А магарешки.
— Не исках да виждам това — простена Лио.
— Неприятно, нали? — въздъхна Мидас. — Няколко години след инцидента със златното докосване трябваше да съм съдия на едно музикално състезание между Аполон и Пан. Прецених, че Пан е свирил по-хубаво, но Аполон, понеже не може да губи, каза, че имам слуха на животно, и ето ти го резултата. Това беше наградата ми, задето бях обективен. Опитвах се да ги опазя в тайна — бръснарят ми единствен знаеше истината за ушите. Но той пък се разбъбри. — Мидас посочи към друга златна статуя на плешив човек в тога, който държеше ножици. — Ето го. Повече никога няма да издава чужди тайни.
Царят се усмихна. Внезапно Джейсън осъзна, че това не е безобиден дядо по хавлия. Очите му блестяха лудешки — като очите на маниак, който знае, че е луд, признал го е пред себе си и се наслаждава на този факт.
— Златото наистина има много различни употреби. Смятам, че затова бях върнат, не мислиш ли, Лит? Да подсигуря финансово покровителката си.
Лит кимна.
— Затова и заради моето майсторство с меча.
Джейсън погледна към приятелите си. В стаята сякаш бе станало по-студено.
— Значи си имаш покровител? — попита Джейсън. — Работиш за гигантите?
Цар Мидас махна пренебрежително с ръка.
— Честно казано, те не ме интересуват чак толкова. Дори свръхестествените армии обаче имат нужда от пари. А аз дължа много на моята покровителка. Опитах се да обясня това на предишната група, която ни посети, но те бяха ужасно недружелюбни. Въобще не влязоха в положението ми.
Джейсън пъхна ръка в джоба си и сграбчи златната монета.