— Последната група?
— Ловджийките — изръмжа Лит, — противните момичета на Артемида.
Джейсън усети, че по гръбнака му плъзва вълна електричество. Буквално. Усети полъха от нея, сякаш бе стопил няколко от пружините на дивана.
Сестра му бе минала оттук.
— Кога? — попита той. — Кога се е случило това?
Лит сви рамене.
— Преди няколко дни. Не успях да ги убия за съжаление. Търсеха някакви върколаци или нещо подобно. Следвали някаква следа на запад. Споменаха нещо и за липсващ герой, но не помня детайли.
Пърси Джаксън — помисли си Джейсън. Анабет бе споменала, че ловджийките го търсят. И в съня си, в изгорялата къща сред червените дървета, той бе чул как враждебни вълци лаят и вият. Хера ги бе нарекла свои тъмничари.
Всичко бе някак си свързано.
Мидас почеса магарешките си уши.
— Тези ловджийки бяха много невъзпитани млади дами — спомни си той. — Не искаха да ги превърна в злато. Много от системите за сигурност навън бяха инсталирани, за да предотвратят подобни неприятни случки. Нямам време за хора, които не са сериозни инвеститори.
Джейсън се изправи внимателно и погледна към приятелите си. Бяха разбрали намека.
— Е — опита се да се усмихне Пайпър, — беше ни много приятно да ви погостуваме. Радвам се, че намирате новия си живот за приятен. Благодаря за златната чанта.
— О, не мисля, че можете да напуснете — каза Мидас. — Веднага разбрах, че не сте сериозни инвеститори, но това не е проблем! Тъкмо ще възстановя колекцията си.
Лит се усмихна свирепо. Царят се изправи, а Лио и Пайпър се отдръпнаха от него.
— Не бойте се — успокои ги царят, — не е нужно да ви превръщам в златни статуи. Давам на гостите си избор. Или да се присъединят към колекцията ми, или да умрат от ръката на Литиерс. И двата варианта ме устройват.
Пайпър се опита да го очарова с гласа си.
— Ваше Величество, не можете да…
Мидас се стрелна към нея със скорост, която един старец не би трябвало да достига, и я хвана за китката.
— Нее! — извика Джейсън.
Но златото плъзна по Пайпър като скреж и за един удар на сърцето тя се бе превърнала в бляскава статуя. Лио се опита да призове пламъци, но бе забравил, че силите му не действат в къщата. Мидас го докосна за ръката и Лио стана златен.
Джейсън бе толкова ужасен, че не можеше да помръдне. Приятелите му… вече ги нямаше. И той не бе успял да направи нищо.
Мидас се усмихна извинително.
— Опасявам се, че златото е по-силно от огъня. — Той махна с ръка към златните мебели и завеси около себе си. — В тази стая силата ми побеждава всичко — огъня… дори омайните слова. Така че ми остава още само един трофей за колекцията.
— Хедж! — извика Джейсън. — Имам нужда от помощ!
Но този път сатирът не се появи, нападащ. Черни мисли запрепускаха из главата на Джейсън. Хедж можеше да е убит от лазерите или пропаднал в ямата.
Мидас се изкикоти.
— Козлето го няма, за да те спаси, а? Тъжно. Но не се притеснявай, момчето ми. Не боли изобщо. Лит може да потвърди.
Джейсън се хвана за това като удавник за сламка.
— Избирам битката. Каза, че мога да се бия с Лит, вместо да ме превръщаш в статуя.
Мидас изглеждаше леко разочарован, но сви рамене.
— Казах, че можеш да умреш от ръката му. Но добре, както предпочиташ.
Царят отстъпи крачка назад, а Лит вдигна меча си.
— Това ще ми хареса — каза той, — аз съм Жътваря на бойците!
— Хайде, царевичен! — Джейсън призова собственото си оръжие. Този път то се появи като копие и Джейсън бе доволен, тъй като получаваше повече обхват от Лит.
— Златно оръжие! — възкликна Мидас. — Много хубаво.
Лит нападна.
Беше бърз, дяволски бърз. Сечеше ли, сечеше, а Джейсън едвам отбиваше ударите му. Умът му обаче започна да анализира стила на Лит и момчето бързо разбра, че опонентът му непрекъснато напада, без дори да помисля за защита.
Джейсън отвръщаше на ударите му, отстъпваше встрани, блокираше. Лит бе изненадан от това, че противникът му е още жив.
— Що за стил е това? — изръмжа той. — Не се биеш като грък.
— Знам — каза Джейсън, макар да не бе сигурен откъде го знаеше. — Това е стилът на римския легион.
— Римски? — Лит удари отново, а Джейсън го блокира. — Какво е римски?