Но Анабет поклати изумено глава.
— Откъде знаеш всичко това, Кловис?
— Ами аз прекарвам доста време в сънуване. Виждам боговете през цялото време — как винаги променят формата си. Сънищата са течни, знаеш ли. Можеш да бъдеш на различни места по различно време, да сменяш личността си. Сякаш самият ти си бог. Така например веднъж сънувах, че съм на концерт на Майкъл Джексън и в същото време бях на сцената с него, пеехме заедно и не можех да си спомня текста на песента The Girl Is Mine. Беше толкова унизително, че…
— Кловис — прекъсна го Анабет, — какво ще кажеш да се върнем на Рим, а?
— Да, та за Рим — продължи Кловис, — исках да кажа, че наричаме боговете с гръцките им имена, защото това е оригиналният им вид. Но да кажеш, че римските им аспекти са съвсем същите — това не е вярно. В Рим те станали по-военнолюбиви. Не общували със смъртните толкова много. Били по-свирепи, по-могъщи… боговете на една империя.
— Тъмната страна на боговете? — предположи Анабет.
— Не, не точно — възрази Кловис. — Те въплъщавали дисциплината, честта, могъществото…
— Но това са хубави неща — намеси се Джейсън, който по някаква причина чувстваше нужда да защити римските богове, без да знае защо. — Дисциплината е важно нещо. Затова Рим е устоял толкова дълго.
Кловис го погледна учуден.
— Това е вярно. Но римските богове не били особено дружелюбни. Татко ми Хипнос например… в гръцки времена той само си нанкал като мен. Но в римско време го нарекли Сомнус. Тогава той започнал да убива хората, които не си вършат работата съвестно. Ако задремели в неправилния момент — бум! Никога не се събуждали. Така убил кормчията на Еней при бягството им от Троя.
— Сладко — каза Анабет. — Но аз все още не разбирам какво общо има всичко това с Джейсън.
— Нито пък аз! — весело каза Кловис. — Но ако Хера е взела паметта ти, само тя може да ти я върне. И ако бях на твое място и ми предстоеше среща с царицата на боговете, искрено бих се надявал да е повече Хера, отколкото Юнона. А сега може ли да си лягам?
Анабет се загледа в клонката над огъня, от която продължаваше да капе вода на забравата и да се стича в купите. Тя изглеждаше толкова обезпокоена, че Джейсън се зачуди дали няма да отпие, за да забрави проблемите си.
Тогава Анабет се изправи и върна възглавницата на Кловис.
— Благодаря ти, Кловис. Ще се видим на вечеря.
— Не може ли да ми донесат храната в хижата? — прозя се Кловис и се препъна в леглото си. — Чувствам, че… хрр…
Лицето му падна върху възглавницата, а задникът му остана във въздуха.
— Да не се задуши? — изплаши се Джейсън.
— Няма — увери го Анабет, — но пък за теб почвам да се притеснявам сериозно.
IX. Пайпър
Пайпър сънуваше последния ден, който прекара с баща си. Бяха на плажа, близо до Биг Сур7 и си почиваха след карането на сърф. Сутринта бе минала прекрасно и Пайпър знаеше, че няма как скоро да не се обърка нещо.
Или щеше да изникне тълпа папараци, или в морето щеше да се появи голяма бяла акула. Нямаше начин късметът й да проработи.
Засега обаче се радваха на страхотни вълни, безоблачно небе и миля от океана, запазена само за тях. Баща й бе успял да намери това местенце, беше наел вилата на плажа и територията наоколо и някак си бе успял да го запази в тайна. Ако се застоеше тук твърде много, фотографите щяха да го намерят. Те винаги успяваха.
— Добре се справяш, Пайпс — усмихна й се той, разкривайки снежнобели зъби над брадичка с трапчинка, докато тъмните му очи проблясваха по начина, който караше възрастните жени да пищят и да искат автограф върху тялото си. С перманентен маркер.
Сериозно — мислеше си Пайпър, — по-добре се гръмнете.
Късо подстриганата му коса блестеше от солената вода.
— Справяш се все по-добре с дъската.
Пайпър се изчерви от гордост, макар да подозираше, че баща й просто се държи мило. Тя все още прекарваше по-голямата част от времето си във водата. Дори успяваше да се прегази сама със сърфа, което си беше постижение. Докато баща й бе естествен талант, макар в това да нямаше логика — беше отраснал като бедно дете в Оклахома, на стотици мили от океана. И въпреки това покоряваше вълните с лекота. Пайпър отдавна щеше да се е отказала от сърфа, ако така не прекарваше повече време с него. Нямаше много други възможности за това.
7
Живописен регион в Калифорния, в който планинска верига се издига право от брега на морето. — Бел.пр.