— Много добре! Специален поздрав за новодошлите. Аз съм директор Хирон и съм щастлив, че сте пристигнали тук живи, здрави и — в общи линии — цели. След малко ще стигнем и до гъбите с шоколад, но първо…
— Защо не първо Плени знамето! — извика някой. Одобрително боботене се чу от няколко облечени в брони хлапета, които стояха под червен флаг, изрисуван с главата на глиган.
— Да — каза кентавърът, — разбирам, че хижата на Арес няма търпение за традиционните ни игри в гората.
— Нямаме търпение да убиваме хора! — извика един от тях.
— За съжаление обаче — продължи Хирон, — докато драконът не бъде поставен под контрол, това не е възможно. Хижа девет, имаме ли новини по този въпрос?
Кентавърът се бе обърнал към групата около Лио. Момчето намигна на Пайпър и стреля по нея с пръст. Момичето до него се изправи с неудоволствие. Тя носеше войнишко яке, което приличаше на това на Лио, а на косата си имаше червена превръзка.
— Работим по въпроса.
Хлапетата с броните отново се разбоботиха.
— Как точно, Ниса? — извика друго от тях.
— Здравата — отговори момичето.
Докато си сядаше, Ниса бе освиркана, което накара огъня да запламти хаотично. Хирон тупна с копито в камъните — туп, туп, туп — и лагерниците се укротиха.
— Ще трябва да потърпим — каза Хирон. — В това време имаме по-важна работа, която да обсъдим.
— Пърси? — попита някой. Огънят избледня още повече, но Пайпър нямаше нужда да чете настроението на тълпата по него, за да усети тревогата на лагерниците.
Хирон посочи Анабет. Тя си пое дълбоко въздух и се изправи.
— Не открих Пърси — каза тя. Гласът й потрепери, когато спомена името му, — той не беше при Големия каньон, както си мислех. Но няма да се откажем. Има екипи, които го търсят навсякъде — Гроувър, Тайсън, Нико, ловджийките на Артемида — всички го издирват. Ще го намерим. Но Хирон говори за нещо друго. За нова мисия.
— Новото велико пророчество, нали? — обади се някакво момиче.
Всички се обърнаха. Гласът бе долетял от групата най-отзад, която седеше под розово знаме с изрисуван гълъб. Те говореха помежду си и не следяха разговора, докато не се изправи водачката им — Дрю. Всички изглеждаха изненадани. Очевидно Дрю не говореше с останалите много често.
— Дрю? — попита Анабет. — Какво имаш предвид?
— Стига вече — разпери ръце Дрю, сякаш всичко е ясно. — Олимп е затворен. Пърси го няма. Хера ти изпраща видение и ти се връщаш с трима нови герои за един ден. Очевидно е, че става нещо странно. Великото пророчество е започнало, нали?
Пайпър прошепна на Рейчъл:
— За какво пророчество говори тя.
После разбра, че всички останали също гледат към Рейчъл.
— Е? — извика Дрю. — Ти си оракулът. Започнало ли е, или не?
Очите на Рейчъл проблеснаха зловещо на огъня. Пайпър се уплаши, че зловещата богиня паун отново ще я обсеби, но Рейчъл спокойно пристъпи напред и се обърна към лагера.
— Да — потвърди тя, — новото велико пророчество започна да се изпълнява.
Избухна пълен хаос.
Пайпър погледна към Джейсън. Тя прочете по устните му: „Добре ли си?“. Кимна му и успя да се усмихне, но после се извърна настрана. Бе болезнено да го гледа, а да не може да е с него.
Когато нещата най-после се поуспокоиха, Рейчъл приближи с още една крачка към лагерниците и над петдесет героя се отдръпнаха от нея, сякаш едно слабо момиче е по-могъщо от всички тях.
— За тези от вас, които не са го чули — каза Рейчъл, — великото пророчество бе първата ми прогноза и дойде през месец август. То звучеше така:
„Седмина герои ще сбере зовът, през огън или буря ще премине светът…“
Джейсън скочи на крака. Погледът му бе като на безумец, все едно го бяха ударили с електрошок.
Дори Рейчъл бе смаяна.
— Д-Джейсън? — заекна тя. — Какво…
— Ut cum spiritu postrema sacramentum dejuremus — продължи той с напевен глас. — Et hostes ornamenta addent ad ianuam necem.
Неловко мълчание се възцари над групата. Пайпър виждаше по лицата на някои от героите, че се мъчат да преведат римите. Можеше да разбере, че приятелят й е казал нещо на латински, но не знаеше какво го е прихванало, че да започне да припява като католически свещеник.