След събирането край лагерния огън, когато хората бяха започнали да се прибират по хижите си, Джейсън бе отишъл при Пайпър и официално я бе помолил да го придружи в мисията.
Тя все още беше в състояние на шок, но кимна, търкайки една в друга ръцете си. Вероятно измръзваше в роклята без ръкави.
— Афродита ми открадна якето посред зима — промърмори момичето. — Що за майка е това?
Джейсън намери една завивка от първия ред на амфитеатъра и наметна Пайпър с нея.
— Ще ти намерим ново яке — обеща й той.
Тя се усмихна. Щеше му се да я прегърне, но се въздържа. Не искаше Пайпър да помисли, че и той е кух като всички останали, че я сваля, понеже внезапно се е разхубавила.
Но беше щастлив, че тя ще го придружи на мисията. Джейсън се бе правил на храбрец пред останалите край лагерния огън, но това си бе за пред тях. Идеята да се изправи срещу нещо зло, което е достатъчно могъщо, за да отвлече самата Хера, го плашеше до смърт. Особено след като не знаеше нищо за миналото си. Имаше нужда от помощ и някак си усещаше, че Пайпър трябва да е с него. Но нещата си бяха достатъчно объркани и без колебанията му доколко я харесва и защо. Пък и мъглата вече я бе подвела доста.
Той обу новите си обувки и се приготви да излезе от студената празна хижа. Тогава обаче забеляза нещо, което не бе видял предната вечер. Един пиедестал бе преместен, така че една от нишите бе превърната в спалня със спален чувал, раница и дори няколко снимки на стената.
Джейсън влезе в нишата. Който и да бе спал тук, си бе отишъл преди много време. Спалният чувал миришеше на мухъл. Някои от залепените на стената снимки бяха изпопадали по пода.
На една от тях бе Анабет — много по-малка, може би на осем, но въпреки това Джейсън я позна. Русата коса, сивите очи, същият разсеян поглед, сякаш мислеше за хиляда неща едновременно. До нея бе застанало пясъчнорусо момче на около четиринайсет или петнайсет с дяволита усмивка и парцалива кожена ризница над тениската си.
Сочеше към улицата зад тях, сякаш казваше на фотографа: „Да намерим нещата в тъмната уличка и да ги изтребим!“.
На друга снимка Анабет стоеше край огъня със същото момче. Двамата се смееха истерично.
Накрая Джейсън взе една от изпадалите фотографии. Изглеждаше като направена в кабинка за мигновени снимки. На нея отново бяха Анабет и русото момче. Но между тях имаше и друго момиче — може би на петнайсет, с черна рошава коса като на Пайпър, кожено яке и сребърни бижута. Приличаше на гот11, но на снимката се заливаше от смях.
Беше очевидно, че е с най-добрите си приятели.
— Това е Талия — каза някой.
Джейсън се обърна.
Анабет надничаше над рамото му. Лицето й бе тъжно, сякаш снимката я бе върнала към лош спомен.
— Тя е другото дете на Зевс, което живя тук за кратко. Извинявай, че не почуках.
— Няма проблем — отговори Джейсън. — И без това не чувствам това място като дом.
Анабет бе облечена за път — със зимно палто, наметнато върху лагерните дрехи, нож на колана и раница през рамо.
— Предполагам, още мислиш да тръгнеш сама? — попита Джейсън.
Тя кимна с глава.
— Вече си събрал добър отбор. Аз отивам да търся Пърси.
Джейсън бе леко разочарован. Щеше му се в екипа да има и някой, който знае какво се прави на такива мисии. Сега се чувстваше, сякаш води Пайпър и Лио на заколение.
— Ей, ще се справиш — увери го Анабет. — Нещо ми подсказва, че това няма да е първият ти подвиг.
Джейсън подозираше, че тя е права, но от това не му стана по-добре. Всички го мислеха за много смел и уверен в себе си, но нямаха представа как се чувства наистина.
Как изобщо се доверяваха на човек, който не знае кой е?
Той погледна към снимките с усмихнатата Анабет. Зачуди се от колко време не се е усмихвала. Явно наистина си падаше по този Пърси, щом го търсеше така упорито. Това предизвика слаб пристъп на ревност у Джейсън. Дали някой търсеше и него така? Дали някой го бе грижа за него толкова, че да загуби ума си от тревога? Докато той самият не помнеше нищо за стария си живот.
— Ти знаеш кой съм — предположи той, — нали така?
Анабет стисна дръжката на кинжала си. Потърси с очи стол, на който да седне, но такъв, разбира се, нямаше.
— Честно казано, Джейсън, нямам идея. Според мен си самотник. Понякога и това се случва. По някаква причина лагерът не те е открил, но ти си оцелял, тъй като постоянно си се местел от място на място. Научил си се да се биеш. Оправил си се сам с чудовищата. Оцелял си въпреки обстоятелствата.
11
Представител на съвременната готическа субкултура. Много са разновидностите готи, но онова, което най-общо ги обединява, са предпочитанието към музикални стилове като готик, индъстриъл, даркуейв и пр. Интересът към готик романите от деветнайсети век, ранните филми на ужасите, готическата архитектура и модата от Викторианската епоха повлиява силно готическата естетика и дух от появата й през 80-те години на миналия век до днес. Визуално готите се открояват със специфичните си прически, облекло и тежък тъмен грим. — Бел.ред.