И всичко това за четири дни.
Фасулска работа!
— Благодаря ти, Анабет. — Той погледна към снимките в ръцете си. — Ти каза, че за един полубог е най-опасно да е дете на Зевс. Какво стана с Талия?
— Не я мисли — отвърна Анабет, — тя е ловджийка на Артемида, една от подчинените на богинята. Те обикалят страната и убиват чудовища. Рядко навестяват лагера.
Джейсън погледна към огромната статуя на Зевс. Внезапно разбра защо Талия бе спала в нишата. Това бе единственото място, от което лудото хипи не се виждаше. И понеже това не било достатъчно, е избрала да последва Артемида и да бъде част от нейната група, вместо да остане в този леден храм с шестметровия си — им — баща и строгия му поглед.
Зачуди се дали няма и ловни дружинки за момчета.
— Кое е другото хлапе на снимката? — попита той. — Русокосият тип.
Лицето на Анабет се стегна.
Болезнена тема.
— Люк — каза тя. — Той почина.
Джейсън не попита нищо повече, но от начина, по който Анабет изрече името му, разбра, че вероятно преди Пърси Джаксън бе имало друго момче, което е харесвала.
Погледна отново лицето на Талия. Не можеше да се отърве от чувството, че тази снимка е важна. Пропускаше нещо.
Джейсън усети странна връзка с дъщерята на Зевс, сякаш знаеше, че тя е някой, който може да разбере объркването му и дори да отговори на въпросите му.
Но друг вътрешен глас започна да му шепти: Това е опасно. Стой настрана!
— На колко години е тя сега? — попита той.
— Трудно е да се каже. Прекара известно време като дърво, а сега е безсмъртна.
— Моля?
Изражението му явно бе забавно, тъй като Анабет се разсмя.
— Не се безпокой. Не е нещо, през което минават всички деца на Зевс. Историята е дълга, но… много време Талия не бе на линия. Ако старееше нормално, сега щеше да е на двайсет и няколко, но все още си изглежда като на тази снимка, тъй че е на твоята възраст — петнайсет или шестнайсет, бих казала.
Нещо, което вълчицата бе споменала в съня му, притесни Джейсън. Той се усети, че пита.
— Каква е фамилията й? — изплъзна се от устата му.
Анабет се напрегна.
— Тя няма фамилия. Ако и трябваше такава, ползваше тази на майка си, но двете не се обичаха. Талия избягала като много малка.
Джейсън зачака.
— Грейс — каза Анабет, — Талия Грейс.
Пръстите на Джейсън се вцепениха. Снимката падна на пода.
— Добре ли си? — попита Анабет.
В съзнанието му лумна спомен — нещо малко, което Хера или не бе успяла да открадне, или му бе оставила нарочно, — колкото да си спомни фамилията си и да осъзнае, че ще е безкрайно опасно да разкрие тайната на миналото си. „Трябваше да си мъртъв“ — бе казал Хирон. И то не защото Джейсън бе оцелял като самотник. Хирон знаеше нещо. Нещо за семейството му.
Думите на вълчицата най-сетне придобиха смисъл. Умното нещо, което бе казала. Шегата на негов гръб.
Почти си представи как Лупа го удостоява с вълча усмивка.
— Какво има? — притисна го Анабет.
Джейсън не можеше да запази това в тайна. Щеше да го убие. Трябваше му помощта на Анабет. Може би, щом тя познаваше Талия, щеше да му даде съвет.
— Не казвай на никого — предупреди я той.
— Джейсън…
— Закълни се! — настоя отново. — Докато не разбера какво става… — Той потърка дамгосаната татуировка на ръката си, — трябва да го запазиш в тайна.
Анабет се поколеба, но любопитството й надделя.
— Хубаво. Докато не ми разрешиш, няма да го споделям с никого. Кълна се в реката Стикс!
Отекна гръм дори по-силно от обичайното за хижата. „Твоята Чест ще ни спаси“ — бе изръмжала вълчицата. Джейсън вдигна снимката от пода.
— Фамилията ми е Грейс12 — каза той, — а това е сестра ми.
Анабет пребледня. Джейсън видя как тя се бори с изненадата, неверието, дори гнева. Мислеше, че той лъже. Твърдението му бе абсурдно. Част от него самия се чувстваше по същия начин.
Ала щом произнесе думите, разбра, че са истина.
И тогава вратите на хижата се отвориха. Половин дузина лагерници нахлуха вътре, предвождани от плешивия Буч.
— Бързо! — каза той и Джейсън не можа да разбере дали изражението му е плод на вълнение или страх. — Драконът се върна!
XV. Пайпър