— Борей е прав — каза Джейсън. — Ти си едно разглезено момиченце. Ще се видим по-късно, ледена принцесо.
Очите на Хиона проблеснаха гневно. За миг тя бе онемяла от гняв, а после се превърна в буря и изчезна, профучавайки по стъпалата.
— Внимавай — предупреди го Зет, — тя е много злопаметна.
Кал изръмжа в знак на съгласие.
— Аха. Лоша сестра.
— Тя е богиня на снега — каза Джейсън. — Какво може да ни направи? Да ни цели със снежни топки?
Но още докато го изричаше, Джейсън си даде сметка, че Хиона може да направи и много по-лоши неща.
Лио изглеждаше съкрушен.
— Какво стана? Обидихте я! Дали се е обидила и на мен? Хора, това беше момичето, което щях да поканя на бала си!
— После ще ти обясним — обеща Пайпър и погледна към Джейсън по начин, който му подсказа, че на него се пада честта да обяснява.
А колкото до това какво бе станало… Джейсън не беше сигурен. Борей се бе превърнал в Аквилон — своя римски аналог, сякаш присъствието на Джейсън бе предизвикало у него пристъп на шизофрения.
Идеята, че Джейсън е бил изпратен в лагера на нечистокръвните, изглежда, развесели силно бога, но Борей/Аквилон не ги бе пуснал от милост. В очите му бе проблеснало жестоко вълнение, сякаш току-що е направил залог в бой с кучета. „Вие сами ще се избиете — бе казал той, изпълнен с възторг. — Еол няма да има повод да се притеснява от героите повече.“
Джейсън свали поглед от Пайпър. Не искаше да й показва колко е притеснен.
— Аха — съгласи се той, — после ще ти обясним.
— Внимавай, хубавице — каза Зет, — ветровете оттук до Чикаго са с калпав характер. Много други зли създания се пробуждат. Мъчно ми е, че няма да останеш. Щеше да бъдеш прекрасна ледена статуя, в която да се любувам на отражението си.
— Благодаря — каза Пайпър, — но по-скоро бих играла хокей с Кал.
— Хокей? — очите на здравеняка светнаха.
— Шегувам се! — бързо добави Пайпър. — А и духовете на бурята не са големият проблем, нали?
— Не са — съгласи се Зет. — Има нещо друго. Нещо много по-лошо.
— По-лошо — повтори Кал.
— Можеш ли да ми кажеш какво е то? — усмихна се Пайпър.
Но този път магията й не подейства. Крилатите синове на Борей поклатиха глави едновременно. Вратите на хангара се отвориха и разкриха звездното небе, а вътре нахлу леден въздух. Фестус стана на крака, нетърпелив да полети отново.
— Попитай Еол — каза мрачно Зет. — Той знае. И късмет!
Звучеше сякаш го е грижа за тях, макар че преди няколко минути искаше да превърна Пайпър в ледена скулптура.
Кал потупа Лио по рамото.
— Пази се да не те мачкат — каза той вероятно най-дългото изречение в живота си. — Като се върнеш, хокей! И пица!
— Хайде, хора — Джейсън хвърли поглед към тъмнината отвън. Беше нетърпелив да напусне този хладилник, но имаше чувството, че той е най-гостоприемното място, което ще видят за много време напред.
— Да вървим към Чикаго.
XXI. Пайпър
Пайпър не се успокои, докато светлините на Квебек не изчезнаха зад гърба им.
— Беше страхотна — каза й Джейсън.
Този комплимент трябваше да оправи настроението й, но тя мислеше само за неприятностите, които ги очакваха. „Зли създания се пробуждат“ — бе казал Зет. Знаеше това от първа ръка. Колкото повече приближаваше денят на слънцестоенето, толкова по-малко време имаше Пайпър, за да направи своя избор.
Тя каза на Джейсън:
— Ако знаеше истината за мен, нямаше да мислиш, че съм толкова страхотна — но го направи на френски.
— Какво каза? — попита той.
— Казах, че само съм говорила с Борей. Не бях толкова страхотна.
Не се обърна, но си представи как той се усмихва.
— Хей — обади се той, — ако не беше ти, щях вече да съм част от колекцията ледени нинджи на Хиона. Длъжник съм ти.
Това беше лесно — помисли си тя. Нямаше начин да остави Джейсън в лапите на онази ледена вещица. Но Пайпър бе притеснена от промяната във вида на Борей, от причините, поради които ги бе пуснал. Всичко беше свързано с миналото на Джейсън, с татуировката на ръката му. Борей смяташе Джейсън за някакъв римлянин, а римляните и гърците не се обичаха много. Очакваше някакво обяснение от Джейсън, но той, изглежда, не искаше да говори за това.
Досега Пайпър не обръщаше внимание на усещането, което нашепваше на Джейсън, че не принадлежи към лагера на нечистокръвните. Той определено беше полубог и мястото му трябваше да е там. Но сега вече не бе толкова сигурна в това. Ами ако той бе нещо друго? Ако беше враг? Тази идея й бе по-противна и от Хиона.