Лио започна да рови в остатъците от огъня, докосвайки нажежени въглени с голи ръце.
— Мислил ли си кои може да са останалите четирима герои? Имам предвид… ако ние тримата сме от великото пророчество, кои ли са останалите? И къде са те?
Джейсън бе мислил върху това, но се опитваше да не го прави. Имаше ужасното предчувствие, че ще му се наложи да води другите полубогове. И се страхуваше, че ще се провали. „Ще се разкъсате един друг“ — бе казал Борей.
Джейсън бе обучен да не показва страха си. Бе сигурен в това заради съня си с вълците. Трябваше да се прави на уверен, дори да не се чувстваше така. Но Лио и Пайпър зависеха от него и той бе ужасен от това, че може да ги провали. А ако водеше шест човека, които може да не се понасят помежду си… това щеше да е още по-лошо.
Много по-лошо.
— Не зная — каза той накрая. — Предполагам, че останалите ще се появят, когато му дойде времето. Кой знае. Може и те да са на мисия сега.
Лио изсумтя.
— Подозирам, че техният канал е по-хубав от нашия.
В този момент отново усетиха течението, което вееше на юг.
— Лио, почини си малко — каза Джейсън. — Аз ще пазя.
Бе трудно да прецени колко време е минало, но според Джейсън приятелите му спаха около четири часа. Той нямаше нищо против. Сега, когато си почиваше, нямаше нужда от сън. Беше си поспал достатъчно върху дракона. А и трябваше да помисли за пътуването, за сестра си Талия, за прокобите на Хера. Нямаше нищо против и че Пайпър го ползва за възглавница. Тя дишаше много сладко, докато спи — вдишваше през носа, издишваше с тънка въздишка през устата. Почти се разочарова, когато най-сетне се събуди.
Най-после станаха, разтуриха лагера и тръгнаха по тунела.
Той криволичеше безкрайно и Джейсън не знаеше какво да очаква в края му — тъмница, лабораторията на луд учен или може би огромно езеро, в което се излива съдържанията на всички тоалетни, оформяйки зло клозетно лице, гълтащо целия свят.
За щастие вместо това намериха метални врати на асансьор, върху всяка от които бе изписана буквата М в курсив. До асансьора имаше упътване също като в супермаркет.
— М като „Мейсис“21? — попита Пайпър. — Чух, че имали клон в Чикаго.
— Или като „Монокъл Моторс“ — предположи Лио. — Хора, вижте упътването. Безумно е.
Канализацията — Паркинг, кошари, главен вход
Етаж 1 — Мебели, кафене
Етаж 2 — Мода за жени и вълшебни предмети
Етаж 3 — Мода за мъже, оръжейна
Етаж 4 — Козметика, отвари, отрови и други
— Кошари за кого? — попита Пайпър. — И що за магазин е с главен вход откъм канализацията?
— Кой нормален магазин продава отрови? — додаде Лио. — И какво има предвид под „други“? Бельо?
Джейсън си пое дълбоко въздух.
— „Съмняваш ли се в нещо, започни от върха му.“22
Вратите се отвориха на четвъртия етаж и в асансьора нахлу ароматът на парфюм.
Джейсън пристъпи навън, извадил меча си.
— Хора — каза той, — трябва да видите това.
Пайпър дойде до него и си пое дълбоко въздух.
— Това не е „Мейсис“!
Супермаркетът приличаше на вътрешността на калейдоскоп. Целият таван бе от стъклена мозайка, изобразяваща астрологични знаци и огромно слънце. Дневната светлина, процеждаща се през него, грееше в хиляда различни цвята. Горните етажи опасваха балкони около огромно преддверие, така че виждаха всичко до най-долния етаж. Златни перила блестяха толкова ярко, че бе трудно да ги гледа човек.
Освен шарения таван и асансьора, Джейсън не видя други прозорци или врати, но между етажите имаше два стъклени ескалатора. Подът бе нашарен с ориенталски мотиви, а изложените стоки бяха изключително странни. Имаше както нормални неща като ризи и маратонки, така и манекени, облечени в брони, легла с пирони и кожени палта, които се движеха като живи.
Лио пристъпи към перилата и погледна надолу.
— Я вижте това!
В средата на преддверието фонтан пръскаше вода на метри във въздуха, сменяйки цвета си от червен на жълт и син. Басейнът блестеше от златните монети по дъното, а от двете му страни имаше кафези, направени като за гигантски канарчета.