Грант взе такси до дома, грабна униформата и тръгна към колата си. Щеше да се преоблече в жилището на баща си. Целта му беше да открие Камъка сърце. С формата си той трябваше да приляга точно в сърцевидната вдлъбнатина на Камъка от Пътеката, а от едната му страна да има издълбана важна информация. Баща му находчиво бе скрил Камъка от Пътеката в макета на коралов риф, изложен в Природонаучния музей.
„Трябваше да попреча на оня глупав янки Дейвис Лейн да сложи ръка на него. Длъжни сме да пазим всичко, което ни е ценно. Северняците не ги е грижа за тези неща.“
Трябва да са били забележителна гледка — двама уредници, вкопчени в бой на живот и смърт.
Но петият, Камъкът Алфа, оставаше загадка. За него той не знаеше почти нищо и трябваше по някакъв начин да склони баща си да му разкаже. Камъкът се споменаваше бегло тук-там, но без подробности. А беше ключът към загадката.
Грант измъкна от джоба си ключовете от колата, подхвърли ги нагоре и победоносно ги улови във въздуха. Този ден определено му вървеше. Той се качи в колата и тръгна към жилището на баща си. С новата си прическа приличаше повече на военен, макар и не непременно от времето на Гражданската война. Тогава всички бяха носили косите си дълги и сплъстени. Надяваше се замъгленият мозък на баща му да не се вторачва в такива незначителни подробности. Търсенето определено отиваше към края си. Време беше за последните късчета от мозайката.
48
Даян се бе усамотила в апартамента на Алекс и изучаваше на таблета си изображенията, които Грант бе успял да открие. Вещерският камък изглеждаше лесен за разгадаване. Надписът върху него беше като въведение в търсенето.
Пътят е опасен. Отивам на 18 места. Потърси картата. Потърси сърцето.
Ами знаците? Те бяха по-сложни. Долната част на торса и „краката“ на загърнатата в роба фигура изобразяваха по-скоро купчина тухли, основа на нещо, отколкото човешко тяло, следователно биха могли да указват някакъв изпъкващ, видим отдалече ориентир в определена местност. От баща си тя бе чувала, че орденът обичал да изпраща объркващи сигнали. В заблудата на противника била тяхната сила. Водейки се по инстинкта си, тя бе потърсила испанската дума за „вещица“ и бе открила, че е bruja. Така че, ако фигурата в роба изобразяваше вещица, може би това бе игра на думи с brújula, което означаваше „компас“? Не беше невъзможно.
Тя огледа още веднъж Камъка от Пътеката.
В сърцевидната вдлъбнатина се виждаха същите цифри — 18, — каквито бяха гравирани и върху Вещерския камък, което означаваше само, че двата бяха свързани помежду си, за което свидетелстваше и командата, изписана върху Вещерския камък. Потърси сърцето.
Баща й беше успял да изучи Камъка от Пътеката, преди бащата на Грант да го бе скрил, и й бе разказал за него. Учудващото беше, че няма оцелели снимки от времето, когато бе служил в „Смитсониън“, но тя притежаваше тези от унищожения Конски камък, с които Мартин Томас бе успял да се сдобие.
Най-вероятно текстът вляво означаваше Конят на вярата. Странно словосъчетание само по себе си, но баща й бе проучил тези четири думи, като бе стигнал до откритието, че може би са препратка към стар испански израз, означаващ „Аз съм слуга на вярата“. Който перфектно подхождаше на ордена.
Изречението на испански вдясно от фигурата на коня — Аз паса северно от реката — би трябвало да задава отправната точка. Така, взети заедно, двете фрази имаха двойствено значение. „Конят на вярата“ и „Аз паса северно от реката“, или както бе предположил баща й, „Слуга на вярата“ и „Паството ми е северно от реката“.
Конският камък беше някаква аномалия. Негови изображения бяха влезли в архивите на „Смитсониън“ още от Първата световна война и понякога биваха предоставяни за изучаване от експерти. Сам по себе си обаче той не означаваше нищо. Което обясняваше защо снимките му бяха оцелели — те не водеха никъде. Новооткритият Камък от Пътеката изглеждаше по-труден за разгадаване. Враждата между двамата бащи от 1973-та бе започнала заради него. Те имаха достъп до камъка, докато в крайна сметка Франк Брекинридж успя да го скрие, с което сложи края на всякакви по-нататъшни опити за намиране на трезора. Преди две години тя бе отишла да се види със стареца с надеждата да го накара да й каже къде го крие, като разчиташе, че с времето е поомекнал. Но завари само един отслабнал мозък, почти загубил връзка с реалността.