— Сенаторите я имат. И я ползват всеки ден. Завиждаш ли им?
Той се засмя.
— Напротив. Просто съм обезпокоен. Да, има хора, които използват всяка вратичка в процедурния правилник, за да правят обструкции и да спъват процеса. Но срещу това има контрамярка: блокиращ вот с мнозинство от шейсет сенатори. Освен това ръководството може да откаже да дава повече думата на обструктора. Винаги има начин да бъде спрян. Това, което ти предлагаш, дава в ръцете на един човек неограничена власт. И ще причини повече проблеми, отколкото ще разреши.
От известно време Даян живееше в напрегнато очакване на онова, което й предстоеше да изпълни. Вече се бе сбогувала с миналото. Само бъдещето й имаше значение. Към това се добавяше съзнанието, че дългият им брак се бе разпаднал пред очите й. Двамата вече просто съжителстваха, като дори бяха прекратили мимолетните си машинални сексуални контакти. А липсата на интимност бе довела до липса на взаимно уважение. Страстта си имаше своите предимства. Но и недостатъка, че подтикваше хората към грешен избор.
Двамата бяха застанали един до друг на ръба на отвесната скала. Алекс бавно и методично натъпка лулата си с тютюн, после я запали. След като тя пое и запуши равномерно, той размаха клечката, за да угасне, после я запрати в петдесетметровата пропаст пред краката си.
— Уорън Уестън дойде да се види с мен — каза той между две дръпвания.
Това беше новина.
— Каза ми, че си злоупотребявала с правомощията си. Накарала си един от служителите на „Смитсониън“ да рови в засекретения архив, с което е нарушил политиката на институцията. Вярно ли е?
— Сто процента.
— Уорън иска оставката ти.
— Жалко, че човек почти никога не получава онова, което иска.
— Каза ми, че ако не напуснеш, той ще те отстрани.
— И ти се съгласи с него?
Алекс поклати глава със странна смесица от неохота и удоволствие, после се дръпна настрани, сякаш не желаеше да има нищо общо с решението й и срама от него, и продължи невъзмутимо да си пуши лулата. И понеже нямаше никакво намерение да подава оставка от Консултативния съвет, тя зададе въпроса, чийто отговор наистина желаеше да научи.
— Коя е тя, Алекс?
Той се извърна с лице към нея.
— Понеже сме решили да бъдем честни един с друг ли? — Той помълча, после продължи: — Една жена, с която се запознах съвсем случайно и която се оказа прекрасен човек.
— Обичаш ли я?
— Да.
— Имаш ли намерение да се разведеш с мен?
— Не сега. Когато времето ми във Вашингтон изтече.
През последните часове нейният подреден и уютен свят се бе сблъскал с някои грозни истини, които го бяха преобърнали с главата надолу. Дневникът на Кенет и възраженията на Алекс. Сега и друга жена. Освен това той я бе отхвърлил като личност. Нейните мисли и стремежи нямаха никаква тежест пред неговите. Беше обидно.
Тази мисъл, досега изтласкана в тъмната периферия на съзнанието й, изведнъж излезе напред. Чувстваше се стъпила на ръба на пропаст, като се опитваше да реши дали да скочи, или да остане на място. В последно време често изпитваше това усещане. Както когато Кенет бе дошъл при нея и бе поискал помощта й. Или когато двама мъже й се бяха предложили и тя ги бе приела. Или когато с хитро маневриране бе накарала Алекс да й издейства назначение в Консултативния съвет. Във всеки от тези случаи тя бе избрала да скочи.
Но този път беше различно. Всичко бе заложено на карта. И тя нямаше повече намерение да преглъща възмущението си от неговата неискреност. Решението изискваше много по-радикални действия, отколкото бе свикнала да извършва. Слава богу, докато се изкачваше, Даян бе успяла да прогони всякакво съмнение и сега бе готова да се изправи срещу него с ясна решимост. Но първо искаше да чуе отговора му.
— Допускам, че няма да имам думата по решението ти за развода?