— Това злато май привлича неудържимо, а? — попита старецът.
— Да, по дяволите.
— Без тази Лейн, или Шъруд, както се казва сега, нямаше да стигнеш доникъде. Баща й добре я е обучил.
— Ти и нея ли надхитри? Когато дойде да те види.
— Разбира се, но освен това научих колко знае. След това ви наблюдавах, докато се опознавахте. А когато ти започна да идваш отново и отново за още информация, разбрах, че вече сте заедно. Затова ви отведох, докъдето исках да стигнете.
— Ти искаш камъните. И не можеш сам да се добереш до тях, затова ни подведе да го направим вместо теб.
— Виждаш ли, не си бил чак такъв глупак. За твое съжаление обаче, ползата ми от теб започва да се изчерпва.
Това накара Грант да погледне с по-голям респект на пистолета, насочен срещу него.
— Защо е важно всичко това?
— Аз съм рицар на Златния кръг. През целия си съзнателен живот съм бил такъв. Може да се каже, че съм най-важният рицар в историята на ордена.
— Защото владееш трезора.
— Ето пак! Още един проблясък на разум през идиотизма, който проявяваш с такава лекота и убедителност. Чудя се какво толкова намира в теб тази Лейн…
— Ти знаеш за връзката ни?
— Знам много неща, сине. Повече, отколкото можеш да си представиш.
— Освен това си и страж?
— Аз съм стражът. На трезора. От много време го пазя. Но съм вече стар, а има задачи, които трябва да изпълня, преди да умра. Камъните трябва да бъдат намерени и ти ми показа най-прекия път към целта.
Баща му се подпря със свободната си ръка на прозореца.
— И аз бих могъл да бъда страж — каза Грант.
— Ти нямаш нито мозък, нито характер, за да вършиш тази работа. Приличаш на Дейвис Лейн. Него го интересуваше само златото. Искаше всичкото за себе си. Алчността не подобава на един рицар на Златния кръг.
— Кенет, братът на Даян. И той ли е рицар?
— Разбира се. Той бе изпратен да осигури помощта на сестра си, тъй като тя имаше знанието.
— А тогава аз за какво ти бях нужен?
Мрежата против комари се разтвори и вътре влязоха двама мъже. Единият от тях се нахвърли върху Грант и го стисна за шията, докато другият изви ръцете му отзад на гърба и го удари с юмрук в бъбрека. Болка прониза цялото му тяло. Вкус на повръщано опари гърлото му. Баща му се усмихна.
— Сега тези мъже ще ти върнат част от онова, което с такава готовност ми причиняваше.
54
Касиопея влезе в мината. Лампите светеха ярко, пътят напред изглеждаше чист. Придържайки се към стената на тунела, тя запристъпва напред с пистолет в ръка и пръст на спусъка. Стигна до процепа, водещ към помещението със златото. Дали да не надникне? Или да продължи напред по главната галерия? Тя чу гласове. Идваха от другата страна. Дървената врата, през която се бе провряла преди, сега зееше широко отворена. По стените танцуваха сенки.
— Ти си се побъркал! — извика някакъв мъж.
Тя се приближи до вратата, като внимаваше да не хвърли сянка. Един бърз поглед вътре й разкри трима мъже, налягали върху пода, ръцете и краката им вързани с въже. Бяха онези тримата от къщата на Морз. Над тях с насочен пистолет се беше надвесил Проктър. А къде беше четвъртият, когото бе видяла да товари златото — онзи, който не бе тръгнал с пикапа?
Тя влезе в залата. Проктър я видя. Но преди той да успее да вдигне пистолета, Касиопея изстреля един куршум в краката му.
— Пусни оръжието! — изкомандва тя.
Той се подчини, усмихнат.
— Очаквах те. Допусках, че внучката на Морз ще те открие, след като го отвлякох, и тя точно това е направила. Бяхме оставили достатъчно следи, за да ни намери всеки, който поиска.
— Къде е Морз?
— Замина. С пикапа.
— Не го видях.
— Вързан е отзад, в безсъзнание.
— Как гласеше правилото? Един рицар няма право да убива друг. Но за теб не се отнася, така ли?
— Аз просто раздавам правосъдие.
Тя му направи знак да се приближи към зиналата яма в пода — същата, в която ги бяха хвърлили с Лия.
— Твой ред е.
Проктър пристъпи към ръба. Тримата мъже лежаха на пода, единият близо до мястото, където бе застанала. Тя хвърли бърз поглед към него и забеляза, че въжето около китките му беше само преметнато, но не и стегнато. Преди да бе успяла да реагира на тази нова заплаха, мъжът се пресегна и я препъна. Тя падна тежко на земята. Друг от тримата „пленници“ се нахвърли върху нея и изби пистолета от ръката й.