— Отлично — каза Проктър. — Добре изпълнено.
Той се наведе и вдигна пистолета от земята.
— Тези господа предложиха да помагат, а кой съм аз, че да откажа любезното им съдействие?
Тя се чувстваше като идиот, че така лесно се бе оставила да я изиграят.
— Стани! — заповяда Проктър.
Касиопея се изправи на крака.
— Преди да дойдеш, си поговорихме малко — каза той. — Оказва се, че някакъв господин във Вашингтон на име Грант Брекинридж ги е наел да се представят за рицари на Златния кръг. Изпратени били тук, за да открият Вещерския камък.
— Който сега е у теб.
— Именно. Аз им обясних, че преди принадлежността към ордена се е смятала за чест. Хората са били внимателно подбирани и проверявани, преди да бъдат поканени да се присъединят. Северът е бил врагът, а всеки, който не го е смятал за такъв, на свой ред е бил обявяван за враг. Дори самият той да е южняк. Изпитвам носталгия по онези времена. Нещата тогава са били много по-прости.
— Направихме, каквото искаше от нас — обади се един от тримата. — Можем ли сега да си вървим?
— След малко. Моля за още търпение.
Другият мъж, когото бе видяла по-рано, влезе в залата при тях; той леко кимна към Проктър. Знак, че някаква задача е била изпълнена.
— Церемонията по приемане в ордена по онова време е била впечатляваща. Мъжете са носели пурпурни роби, обшити със сребърна дантела. Били са с тюрбани на главите и сандали на краката. Освен това са си слагали маски с изрисувани на тях човешки лица. Не техните собствени, разбира се. Полагали са се две клетви. И двете пред Бог. След церемонията всички рицари са сваляли маските, за да разкрият истинските си лица, а новите членове са били поздравявани с прегръдки и ръкостискания.
— Звучи като клуб за пораснали момчета — каза тя.
— Точно така. Клуб, предназначен да изгради цяла армия, както и станало. Десетки хиляди мъже били произведени в рицари. След което много от тях станали войници, администратори, губернатори на щати, законодатели, били във всяка област на живота и в северните, и в южните щати. Цяла мрежа от очи и уши, предизвикваща хаос в държавата. Каква ли чест е било да участваш във всичко това!
Проктър вдигна пистолета и изстреля три куршума, по един в черепите на тримата мъже. Телата им паднаха на земята.
— Тези измамници поругаха спомена. — Той свали надолу оръжието. — Бих предположил, че си виждала смъртта отблизо.
— Ти очевидно си в приятелски отношения с нея.
— Върша си работата.
Проктър даде знак на четвъртия мъж, който вдигна парче въже от земята и върза ръцете й зад гърба. После я блъсна на пода и завърза глезените й. Върна се при вратата и внесе вътре две раници, които сложи на пода в отсрещния край на залата. От всяка от тях извади по нещо, което приличаше на електронно устройство с висящи от него кабели.
— Тези раници са пълни с динамит — каза Проктър. — Вече сме поставили такива на други места в галериите. Време е това място да изчезне. Заедно с теб. Но както вече ти казах при първата ни среща, аз съм джентълмен и затова смятам да ти дам един спортсменски шанс.
Той се пресегна, сграбчи я за вързаните глезени и я завлече на десет метра от дупката в пода. Касиопея се претърколи и видя как той се връща до мястото, където над отвора се подаваше прогнилата дървена стълба. Извади от джоба си сгъваем нож и с рязко движение на китката отвори назъбеното острие, което се застопори с щракване. Проктър се наведе и заби ножа дълбоко в старото дърво.
— Може да ти бъде от полза — каза той. — Или пък не, зависи.
След което се изправи и тръгна към изхода. Другият мъж натисна по едно копче на всяко от устройствата и върху дисплеите им светнаха червени цифри, отброяващи три минути.
— Сбогом, госпожице Вит.
Двамата мъже си тръгнаха.
55
Даян отвори вратата и покани Лушъс Ванс да влезе в апартамента. Председателят изглеждаше нервен.
— Имаме проблем.
Тя мълчаливо изслуша разказа му за посещението на Дани Даниълс в „Уилърд“.
— Ти не знаеше ли, че е назначен на мястото на Алекс? — попита Ванс, като наблюдаваше внимателно реакцията й.
— Не. Днес не съм слушала новините.