— А никой ли не ти се обади?
Телефонът й бе звънял на няколко пъти, но тя не му бе обърнала внимание.
— Бях тук през цялото време и работех на спокойствие.
Ванс не знаеше за търсенето на златото. Беше в течение само на инициативата на Кенет относно щатските законодателни събрания и призивите за свикване на втори Конституционен конвент. За нейно учудване, Кенет явно бе успял да опази в тайна частта за златото от съвместното им начинание, като не я бе споделил нито с Ванс, нито с Алекс.
— Знае всичко, което си говорихме снощи — каза председателят. — Дума по дума.
Това беше обезпокоително.
— На агента от охраната му се стори, че чува нещо. Помниш ли? А ти му каза, че няма нищо. Явно си сгрешил.
— Не си спомням и някога да си била откровена параноичка.
— Това означава само, че ако Даниълс знае какво сме си говорили, то той знае и какво сме направили.
Целувката. И разговорът за връзката им.
— Той ни следи — продължи Ванс. — Допускам, че си е издействал назначението в Сената като опит за атака срещу нас.
Изчезналият бележник на Кенет изведнъж получи своето обяснение. Явно Даниълс го бе отмъкнал. Имал бе възможността, а сега тя вече знаеше, че има и мотив.
— Какво смяташ да направиш?
— Нищо. Продължаваме по план. Току-що имах среща с моите хора от Комисията за правилниците. Подготвени са да одобрят промяната още утре. Разбират рисковете и са готови да ги поемат. Между гласуването в комисията и това в пленарна зала има период на изчакване от двайсет и четири часа. Няма как да го избегна. А дори да можех, би било глупаво. Ще си помислят, че насилвам нещата. Това ще привлече внимание. Но на хората в Камарата им е писнало от безобразията на Сената. Всички, с които съм разговарял, са готови за промяна.
— А какво ще кажеш за Белия дом?
— Фокс? Този кретен? Преди да разбере какво става, ще бъде оставен без власт. А след това няма да има значение.
Ванс изглеждаше уверен в себе си.
— Даниълс ме разпитваше за смъртта на Алекс — продължи той. — Дори ме заплаши, като си мислеше, че съм замесен. Има ли нещо, което да ни притеснява по тази линия?
— И мен пита същото.
— Не си ми споменавала, че сте говорили.
— След погребението. Дойде вкъщи. Аз го поканих.
— За какво?
— С Алекс бяха приятели. Освен това е бивш президент. Какво да направя, да му обърна гръб? Би било глупаво. Двамата с него не се разбираме. Не очаквах да се отзове на поканата ми. Но той все пак дойде.
И открадна бележника на Кенет, добави мислено тя. Което най-вероятно обясняваше и посещението му.
— Както му казах тогава, Алекс загина при трагична злополука. Няма никакви улики за противното.
— Това ли е официалното заключение?
— Лично шерифът ми го каза. ФБР също хвърлиха един поглед по тяхна линия, понеже става въпрос за сенатор.
Очите й се насълзиха, придавайки достоверност на казаното.
— Нямах желание да те разстройвам. Казвам само, че нещата ескалират. Не очаквахме Даниълс да се набърка. Трябваше отдавна да го няма. Но сега може да предизвика проблеми.
— Със Сената? Вече нищо не могат да направят.
— С хората. Той е популярен и му имат доверие. Освен това знае как да наелектризира тълпите. Това е смъртоносна комбинация.
Аналитичният й мозък започна да прехвърля различните възможности.
— Само че не разполага с време. Всичко ще свърши, преди изобщо да е разбрал какво става и да е събрал подкрепа. И, честно казано, съмнявам се народът да се вдигне в защита на Сената. На хората не им пука за Сената. Обществените настроения са, че всичко би било по-добро от това, което е сега.
Тъкмо на това разчитаха през цялото време. Социолози, политически анализатори — всички се надпреварваха да роптаят против правителството. Кандидати за изборна длъжност се самоизтъкваха като „аутсайдери“, непринадлежащи към вашингтонския свят. После, до стотния ден след встъпването си в длъжност, те се сливаха с фона, ставаха част от системата, осъзнавайки елементарната истина: за да бъдеш ефективен, трябва да се вписваш. Ето защо нещата не се променяха. Ето защо хора като покойния й съпруг ревяха за промяна на дневния ред, но така и нищо не правеха. Къде по-добре беше да работят в рамките на системата — такава, каквато си беше, и да се възползват от начините да я манипулират, контролират и дори заобикалят, стига да бяха достатъчно хитри и внимателни. За постигане на истинска ефективност бе нужно време. Колкото повече човек се задържаше в политиката, толкова повече услуги бе в състояние да натрупа. Които в даден момент започваха да му носят дивиденти. Всеки попаднал в Конгреса рано или късно научаваше тези истини. А онези, които се задържаха най-дълго, бяха хората, които никога не ги забравяха.