— Това ще се отрази върху всичко — каза Дани. — Като минимум сенаторите ще станат по-предпазливи, защото единственият начин да свършат нещо ще бъде да имат по един член на Камарата, който да играе за тях. Затова много ще внимават да не засегнат някого. Всички сделки просто ще се прехвърлят от едното крило на Капитолия в другото.
— И над всичко това ще властва председателят на Камарата — каза Соломон.
— Дори Белият дом ще трябва да се съобразява с него. Президентът ще бъде принуден да поддържа близки отношения не само с председателя, но и с всеки конгресмен, заемащ по-важен пост. Двукамарната законодателна власт на практика ще стане еднокамарна.
— А Ванс по същество ще изземе функциите на федералното правителство — добави Соломон. — Всичко ще минава през него. И сега нищо не стига до гласуване без благословията на председателя. Но с тази промяна властта му ще се увеличи хилядократно, тъй като Камарата ще бъде единственият орган със законодателна инициатива. И най-щурото е, че идеята му ще бъде приета, защото всеки член, независимо от коя страна на пътеката седи, ще се сдобие с много по-голяма пръчка, за да бие тъпана. С един удар отнемат власт от Сената и я дават на себе си, и народът аплодира: Браво, момчета, действайте! Не е нужно да си умен, за да го разбереш. А хората изобщо няма да разберат значението на случващото се, докато не стане късно.
— Чувам, че Комисията за правилниците ще гласува предложението още утре сутринта.
— Изумително е колко бързо се случват нещата, когато някой наистина иска да станат.
Двамата помълчаха известно време. Заедно те притежаваха общо над век политически опит. Дани винаги се усмихваше иронично, когато разни хора се стремяха към изборни постове като „вашингтонски аутсайдери“. Все едно да отидеш на неврохирург и секретарката, която трябва да ти запише час, да каже, че е „медицински аутсайдер“ и може да ти оперира мозъка по-добре и по-евтино. За евтино — може би. Но добре? Едва ли. За да си вършиш работата, трябва да познаваш терена. А единственият начин да се придобие това знание е от опит. Разбира се, човек може и да се научи. Но също като секретарката, опитваща се да оперира мозъци, знанието се превръща в умение с цената на много грешки, някои фатални.
Слава богу, че той и Соломон бяха хирурзи.
— Има един начин да спрем това — каза Дани. — Всъщност това е единственият начин. За да стане, ни трябва някой с много смелост. За наш късмет, аз я имам.
57
Касиопея се претърколи по пода към ножа, който Проктър й бе оставил. Броячът мълчаливо отнемаше секунда след секунда от времето й. Според червените цифри оставаха две минути и двайсет и три секунди. Трябваше да заобиколи единия от труповете, което щеше допълнително да я забави.
Докато се търкаляше, съзнанието й преценяваше възможните пътища за действие. Нямаше как да извади ножа, забит в дървото, и да пререже въжетата, с които бе вързана. Ръцете й бяха отзад на гърба, което й пречеше да координира движенията си. Трябваше най-напред да освободи краката си. Но ако Проктър й бе казал истината, тунелите наоколо също бяха заредени с динамит, а тя нямаше причина да не му вярва. За него най-изгодно бе да затвори цялата мина. Така никой нямаше да разбере какво се бе случило тук.
Но тя още не беше мъртва. Спортсменски шанс? Нещо повече.
Касиопея спря да се търкаля и се намести с крака към ножа, който стърчеше забит в стълбата на педя и половина над пода. Острието му беше обърнато нагоре, тя го обхвана между глезените си и започна да търка въжето в него, като внимаваше да не натиска много с крака, за да не го извади от дървото. Същевременно поглеждаше към брояча.
1:50.