Въжето се разкъса на две. Нямаше време да освобождава и китките си. Трябваше да бяга.
1:35.
Тя се претърколи още веднъж, като същевременно се надигна на колене, опитвайки се да запази равновесие, макар да не можеше да си служи с ръцете. Най-после, след като загуби ценни секунди, успя да се изправи на крака и затича към отворената врата. Обърна се и хвърли един последен поглед назад.
1:27.
Тя и преди се бе озовавала в критични ситуации, но тази тук определено засенчваше всички останали. На няколко метра навътре в тунела забеляза още една раница с брояч, който изоставаше с няколко секунди от двата в залата със златото. Продължи пътя си, докато откри процепа в стената на тунела, който щеше да я изведе навън. Хвърли се напред и се озова в основната галерия. Там имаше още две взривни устройства; броячите показваха 0:59.
Касиопея се затича, но кракът й се подхлъзна върху чакъла на пода и тялото й залитна напред. В последния момент тя успя да се извърти, така че да падне върху рамото си. Стисна зъби и с усилие се изправи на крака, давайки си сметка колко важни бяха свободните ръце за баланса на тялото. Изходът от галерията се виждаше на двайсетина метра, но по пътя натам имаше още две взривни устройства с броячи, отчитащи 0:32. Касиопея пое дълбоко въздух, заповядвайки на краката си да не спират да вървят, докато главата и горната половина на тялото й бяха приведени напред, за да пази равновесие. Не можеше да си позволи повече падания. Вече виждаше дневна светлина през сводестата врата. Ако успееше да стигне до там, може би щеше да преживее експлозиите. Но четири взривни устройства с динамит не бяха нещо, което щеше да мине неусетно.
Броячът на последната раница показваше 0:22. Но първите два в залата със златото бяха доста напред, така че фойерверките можеше да започнат всеки миг.
Тя излезе от мината. Озърна се наоколо и погледът й се спря върху купчина камъни вдясно от нея, останали от стената на разрушена сграда. Тя реши да се скрие зад тях. Глух тътен й показа, че от залата със златото не бе останало нищо. Последваха още две мощни експлозии. Накрая избухна и динамитът, оставен близо до изхода; разнесе се оглушителен взрив и изригна вулкан от прах и камъни.
Тя лежеше по корем, притиснала лице в земята. Гъст облак от прах погълна полуразрушените сгради и изпълни устата и дробовете й. Тя се закашля и започна да плюе. Когато всичко утихна, се изправи и се огледа наоколо. И този път се размина на косъм. Входът на мината не се виждаше, задръстен от пръст и камъни. Облакът от прах започна да се разрежда. Чу се ръкопляскане. Бавно, равномерно, подигравателно. Касиопея излезе иззад руините и видя източника на звука.
Проктър. Мръсникът.
— Браво! — каза той. — Давах ти едва двайсет процента шанс да се впишеш в три минути.
Тя разтърси глава, за да отмахне прахоляка от лицето и косата си.
— И какво щеше да стане, ако не се бях вписала?
— Един проблем по-малко. Но ти успя. Така че сега ние двамата ще се поразходим.
— А мога ли да попитам докъде?
— Можеш, само че няма да ти отговоря.
— А ако откажа?
— Както знаеш, държа Тери Морз. Ако не съм там скоро след пикапа, моите сътрудници ще го убият.
Касиопея нямаше причини да се съмнява в истинността на думите му. Този човек очевидно обичаше да убива. Затова се задоволи да попита:
— Ще ми отвържеш ли ръцете?
— Ако си добро момиче.
Каквото тя възнамеряваше да бъде, защото ръцете й трябваха свободни. Когато това се случеше, щеше да се справи с Проктър. А пикапът? Слава богу, той лесно можеше да бъде проследен.
58
Малоун се върна в „Смитсониън“ и откри Рик Стам в кабинета му. Всичко в срещата му с Франк Брекинридж беше твърде обезпокоително. До каква степен човекът беше загубил разсъдъка си? Трудно бе да се каже. Той очевидно живееше в миналото, но имаше солидни исторически познания, обясняващи способността му с такава лекота да състави кодираното послание, с което го бе изпитал.
ЕДИНАЙСЕТ ГРЕШКИ ОТДОЛУ
Той разправи всичко на Стам. Уредникът поклати глава.
— Изумително. Знам точно къде трябва да търсим.
Грант се събуди. Нанесеният му побой за малко не го бе пратил в кома. Двамата мъже му бяха платили с лихвите за всичко, което бе причинил на баща си, налагайки го дълго и методично — достатъчно силно, за да го накажат, и същевременно предпазливо, за да не го увредят фатално. За негов късмет, беше в добра физическа форма и стегнатите му коремни мускули бяха погълнали голяма част от силата на ударите. Оказа се легнал на пода в дневната на баща си, който беше излязъл на верандата и разговаряше с двамата биячи. Грант долавяше откъслечни думи от разговора им, но не достатъчно, за да знае какво се случва. Сега поне разбираше как баща му бе живял толкова време сам. Човекът си беше напълно в ред. Цялата тази история с деменцията беше преструвка. И Грант бе паднал с двата крака в заложения капан.