Мрежата против комари се отвори. Баща му влезе в дневната и седна на един стол.
— Е, как беше?
— Разбирам. Изпросих си го и си го получих.
Баща му се изсмя.
— Харесваш ми такъв, наперен. Никога не ти е пукало от нищо. Имаше толкова много потенциал, но ти липсваше дисциплината да го оползотвориш. Докато изведнъж не научи за това злато. Алчността е силен мотивиращ фактор, а?
Грант направи гримаса и притвори очи; от побоя му се гадеше.
— Исках това съкровище.
— То не е твое.
— И кой ще го получи накрая?
— Тепърва ще се разбере. Междувременно имам нужда от помощта ти.
Малоун се беше настанил в едно кресло с лице към Стам, който седеше зад отрупаното си с книжа бюро.
— Единайсет грешки отдолу. Брекинридж е имал предвид Джеймс Смитсън, човека, чието дарение от петстотин хиляди долара поставя началото на „Смитсониън“.
— Откъде знаеш това?
— Ще те заведа горе да видиш. Какво знаеш за Смитсън?
— Почти нищо.
— Ние напразно се опитваме да изкараме Смитсън нещо повече от онова, което е бил. Уви, той не е някакъв Индиана Джоунс. Бил е съвсем обикновен учен. Изучавал е неща като приготвянето на кафе, човешките сълзи и змийската отрова и е успял да открие минерал, който едва след смъртта му е бил кръстен на него: смитсонит. Руда без особено приложение. Нищо от онова, с което се е занимавал, не е било революционно или особено поучително. Но е живял във време, когато химията се е оформяла като самостоятелна наука и се е превръщала в уважавана дисциплина. В известен смисъл и той има принос за това разграничение.
— И е погребан горе.
— В криптата до северния вход. Останките му са там от хиляда деветстотин и пета, когато са били донесени от Италия. Първоначално е бил погребан в Генуа, но Александър Греъм Бел, един от управителите ни по онова време, убедил всички, че костите трябва да бъдат пренесени тук. Бел пътувал до Италия, за да наблюдава лично връщането им в Америка.
После Стам му разказа как ковчегът бил изложен за поклонение в Залата на регентите повече от година, докато подготвят криптата. Тя трябвало да служи на първо време до построяването на по-впечатляваща гробница, за каквато така и не се намерили пари. През 1973 г. било взето решение за ремонт на криптата, за да бъде по-привлекателна за посетители.
— Тогава Брекинридж доброволно се нагърбил със задачата да отвори гроба — каза Стам. — По онова време секретарят на института бил в чужбина, в Индия, и Брекинридж се възползвал. Впоследствие постъпката му станала причина за ожесточени спорове.
— Не е имал право да отваря гроба ли?
— Трудно е да се каже. Брекинридж е бил уредник на Замъка, а криптата бездруго е била в ремонт. Така че той е имал право да постъпи, както намери за добре, за да се свърши работата. На отварянето обаче са присъствали много хора. Заместник-секретарят, няколко помощник-секретари, уредници, архивисти. И изведнъж някакъв служител позвънил в „Уошингтън Стар“ и им докладвал какво се върши тук. Същият ни издал и на градските власти. Оказало се, че за отваряне на гроб в окръг Колумбия се искало разрешително, каквото Брекинридж не е имал. За не се разраства скандалът, поканили репортер от вестника да види костите. Впоследствие той написал благосклонна статия, която никой не си дал труд да прочете.
— И така, какво имало вътре?
Грант слушаше внимателно обясненията на баща си.
— Смятат да отворят гроба на Смитсън.
— Откъде си толкова сигурен?
— Човекът, който беше тук по-рано днес, беше същият, който разследва всичко това. Аз му посочих пътя и той ще стигне до там, стига да е достатъчно съобразителен. Те няма да устоят на изкушението да хвърлят едно око. И ще го направят още тази вечер.
— А откъде знаеше за него?
— Работата ми е да знам всичко. От доста време наблюдавам внимателно какво се върши. Имам много очи и уши.