— Нищо не разбирам. Защо ти е трябвало да му сочиш пътя?
— Ти успя да откриеш Вещерския камък и Камъка от Пътеката. Аз те отведох и до двата. Но Камъкът сърце е друга работа. Оставих го в гроба на Смитсън през седемдесет и трета, когато го отворих уж за проверка на историческата достоверност. Поех този риск, защото бях преценил, че гробът е идеалното скривалище. Дейвис Лейн искаше и петте камъка, за да се добере до златото. Той не би се спрял пред нищо. Опитах се да го разубедя, дори с цената на някоя и друга заплаха, но напразно. Затова скрих едничкото парче от мозайката, без което не би стигнал доникъде.
Грант не вярваше на ушите си.
— Би трябвало да знаеш, че вече разполагам с Вещерския камък — каза Франк.
— Как така? Хората ми го заснеха в Арканзас, но не успяха да го вземат със себе си.
— Твоите хора се провалиха. Затова изпратих моите. Вещерският камък е у тях. Твоите са мъртви. Бях принуден да ги елиминирам заради теб.
И какво от това?, каза си Грант. Не е мой проблем.
— Какво успя да разбереш от Камъка от Пътеката? — попита баща му.
— Само го снимах. Бях прекъснат.
— Чух за случилото се. Добре че не са те арестували.
— Мъжът, който беше тук. Познах гласа му. Той беше този, който ми попречи.
— Значи извади късмет. Даваш ли си сметка, че така щеше да затрудниш задачата ми хилядократно? Никога не съм си представял, че можеш да убиеш човек, а след това да застреляш и федерален агент.
— Докато ти нямаш проблем да убиеш трима души.
— Техните трупове никога няма да бъдат открити. Докато жената, която си прострелял, все още се бори за живота си в болницата. Хубавото е, че засега гледат да не се разчуе.
— Но открих онова, което искаше, нали?
— Добре де, открил си го. Но с цената на излишно привличане на внимание. Много повече, отколкото бяхме очаквали.
— Кои сте вие?
— Не е нужно да знаеш. Важното е, че ще ти дам още един шанс да изкупиш вината си.
— Как?
— Като откриеш Камъка сърце.
Малоун се зачете в двете страници текст, които Стам бе принтирал. Някакъв доклад от архивите на „Смитсониън“.
Относно: Ексхумация и повторно погребване на останките на Джеймс Смитсън
Съставил: Франк Брекинридж, уредник на института „Смитсониън“
Дата: 5 октомври 1973 г.
Ковчегът с останките на Джеймс Смитсън, намиращ се в криптата на сградата на института „Смитсониън“, бе ексхумиран в сряда, 3 октомври 1973 г., и повторно погребан в петък, 5 октомври с.г. Настоящият доклад бе съставен, за да отрази това събитие. Не виждам повече причини за бъдеща ексхумация на останките на Смитсън, тъй като в случая е извършен пълен оглед на местоположението и състоянието на ковчега и намиращите се в него тленни останки.
В средата на септември 1973 г. се обърнах към Отдела за стопанисване на сградата с молба да извърша оглед на криптата. Целта беше определяне на местоположението на ковчега. Записките от изграждането на гробницата и поставянето му вътре, датиращи от 1904 г., съдържат противоречиви данни. На 1 октомври 1973 г. отворихме капака на саркофага, но констатирахме, че е празен. На 2 октомври 1973 г. разпоредих да се пробие дупка в северната страна на основата на саркофага. Същия ден следобед успяхме да определим местоположението на ковчега, зазидан в основата на саркофага. Четирите мраморни стени на основата бяха закрепени с железни болтове, така че аз накарах работниците да отстранят северната стена с бормашини. Поръчано бе идентично парче от същия италиански мрамор, за да я замени.
При отстраняването на капака на ковчега в дървения сандък се разкри меден контейнер, запечатан с калаен припой. Взето бе решение той да се отвори. След като работници разтопиха калая, капакът бе вдигнат и отдолу се намираше черепът на Смитсън, поставен в единия край на кухината, а костите му бяха разпилени в останалото пространство, смесени с пръст и парчета дърво от първоначалния ковчег, в който е бил погребан през 1829 г. При разтапянето на калая се беше запалила копринената облицовка на контейнера. Ръководителят на бригадата от работници ги изпрати да напълнят устите си с вода от чешмата за пиене в коридора на сградата, за да изгасят образувалия се малък пожар, без да нарушат положението на скелета. Наблизо имаше пожарогасител, но не се стигна до използването му. Капакът на медния контейнер бе върнат на мястото му, после той бе покрит с платно и отнесен до лабораторията на Природонаучния музей. В контейнера не бяха открити каквито и да било ръкописни документи.